Българите обичаме да се оплакваме, че сме на кръстопът и поради тази причина сме обречени на постоянен натиск. Това е донякъде истина. Но има една друга малка страна, разположена в центъра на Европа, която е още по-кръстопътна. Унгария.
Навремето хунските племена си заградили най-равното място в Европа, което им приличало на азиатските степи, откъдето идвали. Хуните обаче превъзхождали военно останалите и си отбранили държавата. Откакто официално е създадена преди 1000 години, Унгария не е прекратявала своето съществуване.
Макар и малобройна нация, унгарците винаги са имали съзнанието, че са господари на съдбата си. Дори в Австро-Унгария, дори и по съветски времена. В „История на съвременна Турция“ Бърнард Люис пише, че турците никога не са живели в чужда държава и това се е отразило на националната психика. Същото важи и за унгарците.
В неделя унгарците гласуваха на избори и избраха за трети пореден път Виктор Орбан. Изписа се много в цяла Европа за унгарските избори – немислимо например за българските избори. (Между другото, Орбан и Унгария са доказателство, че и относително малка страна, с мащабите на България, може да бъде фактор ако не в световната, то поне в европейската политика). Но за изписаното. В българската и европейската преса преобладават тълкуванията, че Виктор Орбан е овладял напълно държавната и медийната машина и това в голяма степен му гарантира властта за сметка на формализирането на демокрацията. Орбан е обвиняван в путинофилство и русофилство, в смазване на политическите противници, в измисляне на врагове.
Във всяко от тези неща има по нещо вярно. Но основното е друго. Орбан успя да разгадае кода на унгарците. За разлика от конкурентите си от ляво и от още по-дясно от него. „Либералните и проевропейски сили са критикувани, че са останали с оскъдна подкрепа в някои райони на космополитната столица отчасти заради удобната за управляващите избирателна система, но и заради „интелектуално високомерие“ и неспособност да създадат близост с обикновените унгарци“, написаха анализаторите след победата на Орбан.
Това е като за българската градска десница (по др. Москов).
Но сега за Унгария. Унгария и Орбан не могат да бъдат разбрани, ако не бъдат мислени през ревността на унгарците към собствената им държавност. Орбан тръгна като яростен антикомунист. Бил съм на митинг на ФИДЕС през 90-а година в Будапеща и съм го виждал на живо. Мисля, че въпреки всички критики, които понася напоследък, той продължава да вярва, че комунизмът е най-голямото зло, което се е случило на родината му.
„Не признаваме комунистическата конституция от 1949 г., защото беше основа на тиранична власт, поради което я обявяваме за невалидна… Загубеното на 19 март 1944 г. право на държавно самоопределение считаме за възстановено от 2 май 1990 г. със сформирането на първото свободно избрано народно представителство. Този ден приемаме за начало на новата демокрация и конституционно устройство на нашата родина“, пише в унгарската конституция, приета през 2011, когато Орбан се върна на власт.
А за тези, които го обвиняват в русофилство, той каза, съвсем скоро, преди година – не се освободихме от Съветите, за да приемем други господари. Isten, áldd meg a magyart!
