На дискусия, проведена в четвъртия ден на петдневния форум „Green Transition Forum 5.0: Конкурентоспособност и иновации в Централна и Източна Европа“, организирана в „София Ивент Център“, бе акцентирано на теми, свързани с декарбонизацията на индустрията и иновационни технологии. Събитието, което се провежда за пети път, е организирано от „Грийн транзишън форум“ съвместно с Дир.бг, с медиен партньор БТА.
Евродепутатът Радан Кънев заяви, че обсъждането на темата за индустриалната декарбонизация е трябвало да се проведе поне преди пет години. Той посочи, че зелената сделка е стартирала преди шест години и че първоначалният закон, касаещ декарбонизацията на индустрията, е Законът за ускоряване на индустриалната декарбонизация, който ще бъде разгледан наесен. Кънев отбеляза, че вместо да се налагат рестриктивни мерки, е било необходимо да се предложат инициативи, които да стимулират модернизацията на индустриалния сектор.
Той подчерта, че в момента общественото мнение е значително срещу целта за намаляване на емисиите с 90% до 2040 г. и добави, че постигнатето на тази цел е огромно предизвикателство, което не е гарантирано. Кънев предложи името на законопроекта да бъде „Закон за модернизация и инвестиции в индустрията“, за да се акцентира на развитието на конкурентоспособна индустрия, а не на затварянето на неефективни предприятия. Според него е важно да се идентифицират специфичните нужди на различните индустрии по време на прехода и как да получат необходимата помощ.
Той добави, че в Европа в момента функционират закони, които предвиждат пет различни трансформационни плана за индустрията, и много компании могат да бъдат включени в тях. Кънев предложи единен план, който да служи като основа за обществена подкрепа, а не просто бюрократичен процес.
Кънев подчерта необходимостта бизнесът да има увереност, че представеният от него план ще бъде взет под внимание при получаването на финансови, инфраструктурни или регулаторни средства. Планирано е подкрепата да включва пакет от предложения за трансформация, които да съчетават технологични иновации и намаляване на енергийните разноски, включително инфраструктурни нужди.
Фук-Вин Нгуен, ръководител на енергийния център „Жак Делор“, наблегна на проблемите с финансирането на зеления преход и на необходимостта от бързо внедряване на иновации. Той посочи, че в момента ЕС инвестира само 2% от БВП за научни изследвания, докато САЩ влага 3,5%, а Китай почти 4%. Според него Япония предлага интересен модел, финансирайки се от приходите от въглеродни пазари, и предложи подобен модел да бъде приложен и в Европа.
Куми Китамори, заместник-директор на Дирекция „Околна среда“ в ОИСР, акцентира на важността от сертифициране на екологични метали и материали, както и на достъпа до финансиране от ЕС, подчертавайки активността на ОИСР в подкрепа на индустрията.
Ст.н.с. проф. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, коментира проблемите пред технологичния трансфер в Европа и трудностите с финансирането на научната дейност. Той подчерта необходимостта от по-добра интеграция между различни научни области и акцентира на важността на енергийния сектор за индустрията. Спомена, че колеги от Физическия факултет работят по патент, свързан с нови малки модулни реактори. Георгиев изтъкна, че ресурсът с най-голяма стойност са хората и отбеляза увеличеното присъствие на чуждестранни студенти в България, които обаче предпочитат медицина и фармация, а потенциалът за развитие в други области е значително по-голям.
Той също добави, че проблемите с признаването на дипломи и издаването на визи затрудняват студентите да учат в България, което е общ проблем не само за страната, но и за ЕС. Спомена, че много иновации в САЩ произлизат от международни таланти и постави въпрос за привлекателността на България за иновации, без да се ограничава движението на българските студенти.
Линда Калчър, изпълнителен директор „Стратегически перспективи“, подчерта възможностите, които зелената сделка предоставя за индустрията в ЕС и конкретно за България, отбелязвайки, че Европа може да се учи от успешните практики на Китай, Индия и САЩ по отношение на инвестиции и бизнес стратегии.
Александър Рангелов, главен изпълнителен директор на „Интернешънъл пауър съплай“ (IPS), изтъкна, че внедряването на системи за съхранение на електрическа енергия може да улесни интеграцията на електромобили и справянето с енергийните нужди на инфраструктурата. Той подчерта, че местни компании също могат да се конкурират с водещите китайски производители на тези технологии и сподели, че скоро е открита нова фабрика в София с капацитет 1,5 ГВт часа, а в момента се работи и по изграждане на следваща фабрика за 150 милиона евро с капацитет 10 ГВт часа.
