Начало Водещи F-16 в Румъния и България: Защо северната ни съседка успява да усвои...

F-16 в Румъния и България: Защо северната ни съседка успява да усвои изтребителите, а ние – не?

74
Изтребител F-16
Изтребител F-16 – кошмарът на Кремъл.

Години наред една от най-наболелите теми за българската армия беше проектът за придобиване на нов тип боен изтребител, който да замени остарялата съветска техника от годините на Студената война. След като този проект неколкократно беше стартиран и след това – провалян, управляващите все пак взеха решение за купуването на американските F-16. Въпреки предупрежденията за спънките около тази сделка заради липсата на достатъчно добре подготвен летателен и наземен персонал и заради необходимостта от подобряване на инфраструктурата, покупката на самолетите беше задвижена.

Миналата седмица военното министерство призна, че проблемите вече са налице: България не е способна да изплати следващия транш по покупката на изтребителите, само двама пилоти са обучени да летят с доставените вече шест машини, а инфраструктурата не е напълно подготвена да поеме изтребителите. Това означава, че България ще продължава да плаща за поддръжката и на МиГ-29, за да може да изпълнява задачите по охрана на въздушното пространство.

Доставените по договор американски изтребители у нас е вече става шест, като те са част от първите осем изтребителя, които очакваме да получим.

„В навечерието на 2026 г. ще бъдем с един изпълнен договор със САЩ, което дава оптимизъм, че оттук насетне започва технологичното приемане на новопристигналите самолети и тяхното облитане“, каза в средата на октомври министърът на отбраната Атанас Запрянов. От думите му тогава стана ясно обаче, че от 49 договора за строителство на инфраструктура в авиобазата само един обект е бил завършен и приет.

Към момента официално е ясно, че има само двама обучени български пилоти, които могат да летят с совите машини. Според неофициална информация е имало български пилоти, които не са успели да завършат обучението и са били върнати от САЩ. Очакванията са до края на годината да имаме обучени 14 пилоти, но по всичко изглежда, че тази цел няма да бъде постигната.

По този повод се срещат коментари, според които летците ни не са способни да усвоят новите изтребители и се провалят при обучението си в САЩ. Според други – става въпрос чисто и просто са саботаж и нежелание от страна на пилотите да усвоят новите самолети. С пристигането на първия изтребител дори се появи информация, че е по него е правен опит за манипулация на софтуера, което го е направило негоден за летене. Тогава властите обясниха, че става въпрос за дефект, който експерти от САЩ са отстранили.

В договорите със САЩ е включено обучението на летателния състав за над 150 милиона долара. По двете споразумения трябва да бъдат обучени общо 32 летци – 14 по първия договор и 18 по втория.

Извън сферата на спекулациите обаче можем да направим сравнение как се случват нещата в Румъния. Страната вече не използва съветски изтребители и въпреки че среща подобен проблем като в България, свързан с недостига на пилоти, летателният състав на румънските ВВС вече е преминал изцяло на американските изтребители. Страната ще разполага до края на годината с общо 49 F-16, но не и с достатъчно пилоти, за да летят с всички тях, пише Mediapool.

В северната ни съседка вече действа и център за подготовка за пилоти, който отваря възможности и за българските Военновъздушни сили. Известен брой румънски пилоти се обучават в САЩ, други са започнали обучение в страната в Европейския център за обучение на F-16, който е създаден през 2023 г. във военновъздушната база Фетещ. Въпреки че там може да бъде извършвано обучение и на чужди пилоти – основната цел на базата беше да се обучават украински пилоти, засега няма информация там да са провеждани курсове за обучение и на чуждестранни летци.

Проточилият се у нас преход към усвояване на нова бойна техника, разкрива по-дълбоки структурни проблеми. Докато F-16 са предназначени да укрепят източния фланг на НАТО, способността на България да ги интегрира ефективно ще зависи от способността ѝ да обучава пилоти, да модернизира въздушните бази и да рационализира командните решения, които досега са довели до приземяване на повече самолети, отколкото до изстрелване в морето.