Една от най-големите, неразказани истории на нашето време, е бързото движение към глобалната олигархия, в която само шепа милиардери притежават и контролират значителна част от световната икономика.
Тук в Съединените щати 1% от стоящата най-отгоре една десета притежава почти толкова богатство, колкото и останалите 90%. Невероятно, според неотдавнашен доклад на Института за политически изследвания, трима от най-богатите хора в Америка – Бил Гейтс, Джеф Безос и Уорън Бъфет – сега притежават повече богатство от най-малко 160 милиона души в нашата страна.
Но това очевидно не е само американски въпрос. Това е глобален проблем. Докато милиони хора по света живеят в бедност, без чиста питейна вода, адекватно здравеопазване, достойни жилища или образование за своите деца, шестимата най-богати хора в света, класирани от списание „Форбс“, притежават повече богатство, според „Оксфам“, отколкото долната половина на населението на света – 3,6 милиарда души.
Това огромно равнище на неравенство в богатството и доходите и политическата сила, свързана с това богатство, е проблем, който не може да бъде пренебрегван. Трябва да се борим.
Благодарение на т.нар. „Досиета от рая“ (Paradise Papers), съдържащи милиони документи, анализирани от Международния консорциум за разследващи журналисти (ICIJ) и сътрудничещите си с него издания, вече имаме по-добро разбиране за това как най-големите корпорации и най-богатите хора в света избягват да плащат своите данъци и скриват собствеността върху активите. Излишно е да казвам, че всичките тези милиардери са силни поддръжници на нашите военни, нашите ветерани, нашата инфраструктура, нашите училища и други правителствени служби. Те просто биха предпочели да плащате за тези дейности, а не те.
Според разследващия доклад на ICIJ американците, изброени като притежатели на офшорни сметки в „Paradise Papers“, са списък „Кой кой е“ от милиардери, някои от които са същите длъжностни лица, които са поели усилия за насърчаване на републиканския данъчен план, който би осигурил дори повече възможности за избягване на данъците от много богатите.
Още преди тези откровения, ние знаехме, че данъкът, избягван от богатите и големи корпорации, не само в САЩ, но и в световен мащаб, се осъществява в големи мащаби. През 2012 г. Tax Justice Network, британска застъпническа група, изчисли, че най-малко 21 трилиона долара са били скрити в офшорните данъчни убежища по света. С други думи, докато правителствата приемат бюджети за строги икономии, които понижават стандарта на живот на трудещите се, супербогатите избягват да плащат данъците си.
Според икономиста от Бъркли Габриел Зукман, физически лица в САЩ избягват плащането на 36 милиарда долара чрез офшорни данъчни схеми, а американските корпорации избягват повече от 130 милиарда долара чрез тези схеми. Положението стана толкова абсурдно, че една пететажна офис сграда на Каймановите острови сега е „домът“ на близо 20 000 корпорации – и това е само едно от многото данъчни убежища, действащи по целия свят.
Същността на олигархията е, че милиардерът никога не е доволен от това, което има. Те искат повече, все повече и повече – независимо от въздействието на усилията им върху трудещите се, възрастните, децата, болните и бедните. Алчността е тяхната религия. Докато олигарсите избягват данъците си, Тръмп и неговите колеги републиканци – привидно с цел да спасят държавни средства – се опитват да изхвърлят десетки милиони американци извън здравната им застраховка и да направят огромни съкращения в образованието, помощта с храни и жилищата на достъпни цени.
Като кандидат за президент, Тръмп обеща, че ще застане лице в лице с работническата класа на тази страна. Излишно е да казвам, че това е лъжа. Почти половината от ползите в данъчния план на Тръмп / Републиканската партия ще достигнат до стоящите най-отгоре 1%, смятат от Центъра за бюджет и приоритети на политиката. Освен това те искат да намалят корпоративния данък от 35% на 20%, въпреки че през 2012 г. една от всеки пет големи, печеливши корпорации в САЩ, не плаща никакви федерални данъци върху приходите, а между 2008 и 2015 г. данъчната ставка на 18 корпорации е по-ниска от 0%.
Републиканците също така искат да улеснят компаниите да подслоняват печалбите си в чужбина и да плащат нулеви данъци. „Териториалната данъчна система“, която предлагат, което означава, че компаниите ще се облагат само с доходи, реализирани в границите на нашата страна, ще освободят офшорните печалби на американските корпорации от американските данъци и ще позволят еднократен 12% данък върху техните офшорни печалби, когато бъдат върнати в Съединените щати.
Междувременно, докато богатите и големите корпорации получават огромни данъчни облекчения, почти половината от семействата от средната класа всъщност ще видят данъците си да се увеличат до края на десетилетието, като се премахнат приспаданията за медицински разходи, лихвите за студентски заеми, щатските и местния данъци върху доходите и продажбите и разходите за здравно осигуряване на самостоятелно заетите лица.
Досиета от рая (Paradise Papers) правят по-ясно от всякога, че в Съединените щати и по света се нуждаем от данъчна система, която да е справедлива, прогресивна и прозрачна.
Сега е моментът, в Съединените щати и в международен мащаб, хората да се събират, за да покажат разочарованието си от алчността на олигарсите. Можем и трябва да създадем глобална икономика, която да работи за всички, а не само за шепа милиардери.
_____
Бърни Сандърс, бивш кандидат за президент на САЩ, с втори пореден мандат в Сената. Анализът е публикуван в CNN.
За още интересни статии, анализи, коментари и интервюта следете страницата ни във Фейсбук Екипнюз.
