„Върви, народе възродени” е най-емблематичният химн, който ни идва наум на днешния 24 май – Празника на буквите. Но как е създаден и как от стихотворение се превръща в химн за целия народ?
Текстът е написан на 15 май 1892 г. от видния български автор Стоян Михайловски, който по това време е учител по френски в Русенската мъжка гимназия. Той създава вдъхновеното стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“, което същата година намира място в списание „Мисъл“.
Думите печелят популярност няколко години по-късно, когато музикалният педагог Панайот Пипков композира мелодията. Според историята, това се случило спонтанно през 1901 г. по време на урок по пеене в Ловченското мъжко училище. Докато един от учениците четял стихотворението, учителят композитор се изправил и започнал да записва нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди училищният звънец да прозвучи за края на часа, мелодията вече била завършена и учениците бързо я запомнили.
Така се ражда химнът „Върви, народе възродени”, който оттогава насам се изпълнява на всеки празник.
Според някои сведения, официалното му изпълнение е било на 11 май 1901 г., когато Църквата почита Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий, като химн, възпяващ тяхното дело и българската просвета. През 1902 г. песента става част от Деня на българската просвета и славянската писменост и е изпята във всички училища в страната.
След 1944 г., поради атеистичните убеждения на новата власт, част от текста е променен. Вместо „и Бог ще те благослови“ се появява „напред и все напред върви“, а четвъртия куплет „Духовно покори страните, които завладя с меч“ се заменя с „ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч“. Някои куплети дори са напълно премахнати от учебниците. Но това е част от историята.
Въпреки промените, „Върви, народе възродени“ остава любимият и вдъхновяващ химн на българите, с който честваме нашия най-светъл празник.
