Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) предвижда забавяне в развитието на туристическия сектор у нас, поради неблагоприятната икономическа обстановка на основните пазари. Въпреки че България стана член на Шенген, прогнозите не са оптимистични, а спадът от румънския пазар не е неочакван, защото румънците ще могат по-лесно да достигат гръцките курорти, коментира зам.-председателят на АБТТА Димитрина Горанова.
Според нея, ако това лято наблюдаваме ръст в туристопотока, той вероятно ще бъде от традиционни държави като Великобритания, Германия, Полша и Чехия.
Предварителните данни сочат, че цените на почивките по българското Черноморие няма да нараснат с повече от 10%.
Какво лято можем да очакваме?
След нарастващия туристопоток в последните години, заради възраждането на пътуванията пост-пандемия, АБТТА очаква забавяне на растежа. Основната причина е нестабилната икономическа среда на основните пазари, от които идват най-много туристи, добави Горанова. Тя акцентира, че увеличението на туристите от Европа след присъединяването на България към Шенген затруднява прогнозите за пълното й интегриране. Спадът на румънския пазар, основен за България в ЕС, е възможен, особено след като гражданите им имат по-лесен достъп до гръцките курорти. През 2024 г. румънските туристи в България ще надхвърлят 2,3 милиона, а Гърция ще бъде следвана от страни с наполовина по-малко туристи, отбеляза тя. Ще видим каква ще е равносметката за тази година, добави Горанова.
Що се отнася до еврозоната, предстоящото присъединяване няма да окаже влияние на летния сезон, смята тя.
Горанова избягва конкретни прогнози за посещения, но посочва, че данните от Министерството на туризма през март 2025 г. показват, че през 2024 г. само румънският и полският пазар и вътрешният български регистрират ръст, докато останалите сегменти показват спад. Със съжаление тя казва, че не сме достигнали нивата от лятото на 2019 г. по отношение на броя на посещенията и не очаква това да се случи и през 2025 г. Приходите могат да се увеличат с до 10%, заяви Горанова.
Според нея, ако лятото донесе ръст в туризма, той ще е от традиционни пазари, като Великобритания, Германия, Полша и Чехия. Израелският пазар също започва да се възражда, което е важно за летния сезон. България започва все повече да се утвърд기로нициалдестинация с добро съотношение цена/качество, което е важен фактор в съвременния контекст, коментира Горанова.
Тя добави, че всяка година се откриват нови полетни маршрути до интересни дестинации. Тази година например новата връзка Варна – Абу Даби предлага значителна презентация на България. Наличието на добри климатични условия в нашите курорти, в комбинация с директни полети, ще привлекат туристи от Близкия и Средния Изток, каза Горанова. Освен това, увеличаването на полетите от летищата в Варна и Бургас до традиционни европейски пазари повишава тяхната атрактивност.
Основните пазари остават Румъния, Германия, Великобритания, Полша и Македония, като продължаваме да разчитаме и на вътрешния пазар, който довежда значителна част от туристите на морските курорти, завърши Горанова.
Морската почивка на българите
Независимо от индивидуалните предпочитания, се наблюдават няколко основни тенденции: много българи избират курортите на юг от Бургас, с продължителност на престоя от 5 до 7 нощувки. Главно става дума за семейства с деца, които търсят ол инклузив предложения. В същото време, интересът към кемпингите на юг от Черноморието расте, а там се предлагат модерни удобства за екологична почивка.
Проблемите в туристическия сектор
Основното предизвикателство в последните години е недостигът на квалифициран работен персонал, което влияе на качеството на обслужването. Според информацията, недостигът на сезонни служители е около 200 000 души за годината, сподели Горанова.
Всички в индустрията работят активно за привличането на работна сила отвън, за да подобрят качеството на обслужване на клиентите. Въпреки усилията, резултатите все още не са обнадеждаващи, призна Горанова.
През последните шест години България е привлекла над 108 000 работници от трети страни, позовавайки се на данните на Министерството на труда за периода 2019-2024 г. През 2024 г. техният брой е малко над 15 000 от 65 държави в различни сектори на икономиката. Броят им нараства с всяка изминала година, което подчертава дълбочината на проблема с недостига на кадри, коментира Горанова.
Тя подчерта, че решението не се състои само в привличането на чуждестранни служители, а и в търсене на дългосрочни схеми за ангажиране на персонала, защото с намаляването на летния сезон секторът става по-малко атрактивен. Решение за кадровия недостиг е и изсветляването на сивия сектор, което е важно както за работниците, така и за икономиката.
Възможности за удължаване на сезона
Горанова смята, че удължаването на сезона може да стане предимно чрез предлагане на комбинирани туристически пакети. Пример за това са СПА и балнеологичните услуги, налични на двата бряга на Черно море.
Разширяването на сезона в нашите морски курорти зависи и от наличността на международни полети. Неподходящите условия извън сезона правят морските курорти непривлекателни. Ако се осигури целогодишен достъп с въздух до тях, много хотели биха могли да работят през всичките сезони, заяви Димитрина Горанова.
Стремежът да привлечем чуждестранни туристи през всеки сезон е факторът, който подтиква АБТТА да работи за комбинирането на туристически продукти, свързани с културния туризъм, който включва не само посещения на исторически места, но и участие в фестивали и опознаване на местните кулинарни традиции, включително винен туризъм, добави Горанова.
БТА ще представи прогнози от браншови организации за предстоящия летен сезон в България до 1 юни. На следващия ден след открития сезон, Агенцията ще организира седмото издание на форума „БГ Туризъм“ в Поморие. Досега са направени прогнозите на Институт за анализи и оценки в туризма, Българската асоциация на туристическите агенции, Обединение „Бъдеще за туризма“, Националният борд по туризъм, Сдружението на заведенията в България, Асоциацията на инкаминг агенциите.
