Отец Давид изрази в проповедта си в църквата „Св. Мина“ във Велико Търново, че Възкресението е явление, което не може да бъде разбрано, подобно на любовта и милостта, особено от тези, които не са ги изживели в сърцето си.
Според Свети Гавраил, истинската любов означава да осъзнаеш, че някой те нуждае в труден момент, дори и когато това изисква да преминеш през рискове, какъвто е случаят с Йосиф Ариматейски, който е поел риск, за да получи тялото на Иисус. На следващия ден, жените мироносици, въпреки заплахите, тръгнали към гроба, за да почетат своя учител. И макар да се съмнявали как ще преместят камъка, те открили нещо неочаквано. Тези моменти от Възкресението, любовта и милостта, бяха обяснени от отец Давид.
Той подчерта, че в съвременния свят любовта е все по-рядка. Често не можем дори да помогнем на онези в нужда, камо ли да извършим добри дела. Затова е толкова сложно да разберем Възкресението, което е върхът на любовта и усилията в живота. Тези, които наистина знаят какво е любов, не по задължение, а по вътрешно желание, са първите, които свидетелстват за Възкресението. В този контекст, Евангелието казва: „Те се върнаха с голям страх и ужас.“ Човекът често изпитва страх, но когато преодолее себе си, Бог се разкрива в нас. Може да се каже, че това е изпитание, необходимо за влизане в Рая. Това е и утехата, която православната вяра предлага. Не трябва да укриваме страховете си с омраза и насилие, а трябва да намерим сили да изпълняваме Божиите желания. Дори когато сме принудени да обичаме, Бог е с нас и наблюдава, затова трябва да се опитваме, дори и с малко, да проявяваме любов и милосърдие, за да можем да видим Възкръсналия.
