Журналистиката в България по време на социализма носела значителна отговорност. Било е от особено значение да се поддържа изискан и ненарушен стил в комуникацията с властите. В стремежа си да удовлетворят тези критерии, много журналисти прибягвали до заучени фрази, което правело текстовете тежки за възприемане. Въпреки това, в една специфична среда, всичко било различно. Това е дирекцията „Информация за чужбина” в Българската телеграфна агенция, където през 70-те години започва работа младият репортер Васил Василев. Там той веднага чувства промяната.
След завършване на икономика, той бързо взема решение да се посвети на журналистиката вместо да работи по специалността си. „Трябваше да започна в едно от нашите търговски обединения, но видях колегите си от университета, които буквално бяха в капан в работата си, и реших, че това не е за мен. След това чух, че БТА обявява позиция за репортер. Шефът тогава беше Лозан Стрелков, кандидатствах и той ме прие,” разказва Василев в подкаста БТА Паралели.
В момента, в който започва работа в агенцията, той смята, че ще остане там завинаги и все още е много благодарен за всичките си опити и знания. Хората, които го приветстват и му дават насоки, като Лозан Стрелков и Алфред Криспин, играят важна роля в неговото професионално развитие. Той споделя за страхотния екип около тях, който е изградил значима структура до днешен ден.
Най-много нови неща научава от Алфред Криспин, главен редактор на „Информация за чужбина”, който става негов ментор. „Той беше изключителен ерудит с невероятни журналистически и аналитични способности. Грижеше се за младите колеги и помагаше на всеки да се представя по най-добрия начин. Споменавам го с уважение, тъй като много дължа на него за професионалния си напредък,” отбелязва Василев.
Работната атмосфера и процесът в редакцията значително се отличават от традиционния стил на предаване на новини в другите медии. В БТА Василев осъзнава, че винаги трябва да търси същината на новината. „Обожавах това и влагам всичките си усилия, за да създам нещо интригуващо и четимо. Стилът на писане за чужбина бе различен от официалната информация за България, което ни позволяваше да сме по-креативни. Фреди умело поднасяше новините, за да могат да бъдат успешно предадени.” По този начин Василев избягва формално писане, при което основните акценти често остават на заден план. Той смята, че агенцията успява да се наложи като независим и обективен източник на информация, макар че понякога новините преминават през различни обработки, преди да достигнат до аудиторията.
Ключов момент в неговата кариера е земетресението във Вранча през 1977 година. Той остава на поста си до късно и, когато сградата се разлюлява, бързо се насочва към подземията на „Драган Цанков”, където били записващите уреди на БАН, за да установи какво се случва. Когато се връща в БТА, Лозан Стрелков, който също е на място, е там, за да провери сигурността на семейството си. Василев му предава информацията, която незабавно започва да се разпространява в агенцията. Вероятно затова Стрелков му възлага следващата година длъжността кореспондент в Бейрут, Ливан.
Пътуването му до там е пълно с интересни ситуации, тъй като става първият кореспондент, който заминава зад граница неженен. „Тогава не отпращаха неомъжени, за да не бъдат повлиявани от външни служби. Но Лозан просто ми каза: „Опитай се да се ожениш,” добавя Василев. Колегите му дори се шегували, че който отиде в Бейрут, задължително ще загине.
Кандидатурата му за кореспондент е била забавена заради произхода на семейството му, чиито имоти били национализирани след настъпването на комунизма. Бързо се е върнал към корените, докато партийният секретар на БТА е проверявал произхода на Василев. Оказало се, че семейството му е съдействало на комунистите и земеделците, включително на известния Георги Трайков.
Работата му в Бейрут също е важна, тъй като той е на мястото по време на заложническата криза с американски дипломати при президента Картър. Василев става първият чуждестранен журналист, който интервюира студентите и привържениците на аятолах Хомейни, които поемат контрола над американското посолство в Техеран. За радост, всички заложници впоследствие са освободени. На кореспондентския пост той замества семеен приятел и утвърден журналист Димитър Масларов, който бързо го запознава със спецификата на работата. След обиколка в региона, Масларов го запознава с важни личности, които по-късно стават значими източници на информация. Василев осъзнава, че от бюрото на БТА в Ливан ще отговаря не само за Африка, а и за всички държави на Арабския полуостров.
Гледайте ни в YouTube
Слушайте ни в SoundCloud
