Първите 100 дни от втория мандат на президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом бяха изпълнени с отправянето на множество остри критики – и това е повод за гордост за неговата администрация.
За администрацията на републиканците необработените числа по отношение на действието на указите, депортациите, намаляването на работната сила на федерално равнище, увеличаването на митническите ставки и други въпроси сочат към една обновена Америка. За критиците на Тръмп обаче той упражнява властта си по начини, които поставят под въпрос заложеното в Конституцията на САЩ разделение на властите и създават риск от предизвикване на рецесия.
От укази до депортации – агенция Асошиейтед прес представя някои числа, определящи първите 100 дни от втория мандат на Тръмп.
Приблизително 140 указа
Само за 100 дни Тръмп почти достигна броят на указите, които неговият предшественик, демократът Джо Байдън, подписа през предходните четири години – 162 на брой. Тръмп, с около 140 указа, се движи с темпо, което не е срещано от президентството на Франклин Делано Рузвелт, когато Голямата депресия налага предприемането на спешни действия.
Само тази сума обаче не успява да обхване безпрецедентния обхват на действията на Тръмп. Без да търси одобрението на Конгреса на САЩ, Тръмп използва своите укази и директиви, за да натрупа стотици милиарди долари годишно под формата на нови такси върху вноса и да промени изцяло федералната бюрокрация, като даде възможност за масови съкращения.
Джон Ули, преподавател в Калифорнийския университет в Санта Барбара и директор на проекта „Американско президентство“, вижда „много агресивно утвърждаване на президентската власт по всевъзможни начини“, което е много по-дръзко от направеното от всеки един президент до сега. Това включва програмата на Байдън за опрощаване на студентски заеми и решението на бившия президент демократ Барак Обама да разреши пребиваването на имигранти, които са пристигнали в страната незаконно като деца. „Нито едно от тях не е имало качеството на своеволните, силови действия на Тръмп“, казва Ули.
145-процентови ставки за вноса от Китай
Програмата на Тръмп за митата отне увереността в световната икономика. Той започна с двата най-големи търговски партньора на САЩ – Мексико и Канада – с налагането на мита в размер на 25 процента заради трафика на фентанил. Той наложи мита вноса на автомобили, стомана и алуминий. В своя „Ден на освобождението“ на 2 април той наложи мита на десетки държави, които бяха толкова високи, че финансовите пазари изпаднаха в паника и се сринаха, което го накара да ги оттегли впоследствие и вместо това да определи 10-процентови базови мита върху вноса, за да даде възможност за преговори по търговски сделки в 90-дневен срок.
Това обаче бледнее в сравнение с наложените мита в размер на 145 процента, наложени на Китай, което накара Пекин да отвърне с налагането на ответни 125-процентови ставки върху вноса на американски стоки. Вашингтон въведе изключения за вноса на електроника от Китай. Инфлационният натиск и опасенията от рецесия обаче нарастват, тъй като търговската война между двете най-големи икономики в света може да излезе извън контрол по редица опасни начини.
Президентът на САЩ заяви, че Китай е разговарял с администрацията му, но запази описанието на разговорите неясно. Китайското правителство твърди, че не се водят никакви търговски преговори между Вашингтон и Пекин. Тръмп разчита, че митата ще донесат достатъчно приходи, за да може да намали данъците, дори когато едновременно с това говори за перспективата за споразумение. Засега, въпреки икономическите рискове, екипът на Тръмп не показва голямо желание за отстъпки, дори и президентът да твърди, че в крайна сметка ще се стигне до сделка с Китай.
„Вярвам, че от Китай зависи да деескалира (ситуацията), защото те ни продават пет пъти повече, отколкото ние им продаваме“, заяви в понеделник за „Си Ен Би Си“ (CNBC) министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт.
Повече от 26 000 квадратни километра от Кримския полуостров
По време на президентската си кампания Тръмп заяви, че може бързо да потуши започналата преди повече от три години от Русия война в Украйна. Европейските съюзници на Вашингтон обаче, наред с други, твърдят, че изявленията на американския президент за това как да се сложи край на войната отразяват обезпокоителна привързаност към руския лидер Владимир Путин.
Мирното предложение на Тръмп гласи, че Украйна трябва да признае руската власт над повече от 26 000 квадратни километра от Кримския полуостров. Украинският президент Володимир Зеленски отхвърли идеята с лека ръка: „Това е нашата земя, земята на украинския народ“.
Президентът на САЩ по същество иска от Украйна да се откаже от всякакви претенции към територия, малко по-голяма от щата Мериленд. Русия анексира района през 2014 г., когато президент беше Барак Обама, а Тръмп твърди, че просто е реалист по отношение на бъдещето на Кримския полуостров.
Четирите срещи, които пратеникът на Тръмп за Близкия изток Стив Уиткоф проведе с Путин, все още не са довели до надеждна рамка за сделката, която Тръмп иска да постигне. След неотдавнашните руски ракетни нападения срещу украински градове и селища Тръмп написа в социалните мрежи, че може би Путин „не иска да спре войната, а просто“да ме подведе, че проявява интерес.
Още над 2000 загинали палестинци в ивицата Газа
Тръмп бе нетърпелив да си припише заслугите за „епичното“ споразумението за прекратяване на огъня във войната между Израел и палестинската въоръжена групировка „Хамас“, за да възобнови освобождаването на заложниците, взети при нападението бойци на „Хамас“ срещу градове и кибуци в Южен Израел на 7 октомври 2023 г. Споразумението за прекратяването на огъня обаче приключи през март, а повече от 2000 палестинци загинаха, откакто временното примирие се разпадна. Палестинските официални представители определят общия брой на загиналите на над 52 200 души. Хранителни продукти, гориво и лекарства не са влизали в ивицата Газа от почти 60 дни.
През февруари Тръмп заяви, че ще разсели палестинците от ивицата Газа и ще ги премести на друго място, като предложи Съединените щати да поемат контрола над района, да изравнят със земята разрушените сгради и да построят луксозна „Ривиера на Близкия изток“.
Съкращаване на около 280 000 федерални работни места
Министерство на правителствената ефективност (DOGE), ръководено от милиардера Илон Мъск, драстично съкращава федералните служители. Във всички служби и агенции бяха уволнени около 60 000 души, включително във Федералната данъчна служба на САЩ, което може да затрудни събирането на данъци и намаляването на бюджетния дефицит. Други 75 000 федерални служители напуснаха доброволно работата си, след като приеха предложението на администрацията на Тръмп, с което им бе обещано да получават заплатите до октомври без да има нужда да работят. Администрацията на Тръмп предложи съкращаването на поне още 145 000 работни места.
Тези прогнозни съкращения не включват възможните съкращения и замразяване на наемането на служители в организации с нестопанска цел, изпълнители на държавни поръчки и университети, чието федерално финансиране е замразено от администрацията на Тръмп.
По данни на Министерството на труда, когато Тръмп встъпи в длъжност през януари, федералното правителство е имало около 3 милиона федерални служители, включително в Пощенската служба на САЩ.
139 000 депортации
Администрацията на Тръмп съобщи, че е депортирала общо 139 000 души, които са пребивавали в САЩ без надлежно законно разрешение. Първите месеци на Тръмп са довели и до рязък спад на пресичанията на югозападната граница, като през март граничните патрули са регистрирали 7181 опита за преминаване на границата, което значително по-малко от регистрираните 137 473 опита през същия месец на миналата година.
Депортациите от време на време изостават от стойностите, постигнати при Байдън, но администрацията на Тръмп отхвърля сравнението, тъй като няма база за сравнение между двете на фона на по-малкия брой преминавания през границата. Администрацията Тръмп твърди, че се отървава от проявяващи насилие и опасни престъпници. Но много мигранти, които твърдят, че са невинни, са били депортирани без надлежен процес.
По-рано този месец Върховният съд на САЩ нареди на администрацията на Тръмп да „улесни“ връщането в САЩ на Килмар Абрего Гарсия, гражданин на Салвадор, който е бил депортиран в родината си. Абрего Гарсия е живял в щата Мериленд и е разполагал със заповед на имиграционен съд, която е предотвратявала депортирането му в родната му страна поради опасения, че ще бъде подложен на преследване от местни банди. Към момента Абрего Гарсия продължава да е задържан в салвадорски затвор.
Миналата седмица Тръмп заяви, че е спечелил президентските избори с обещанието за депортации и че съдилищата пречат на усилията му. „Ние ги извеждаме, а съдията може да каже: „Не, трябва да има съдебен процес“ – каза Тръмп. „Съдебният процес ще отнеме две години и сега ще имаме много опасна страна, ако не ни бъде позволено да направим това, което имаме право да направим“, добави той.
Източник:“Асошиейтед Прес“, БТА
