На днешната дата преди 146 години България прави решителна крачка към изграждането на модерна правова държава. На 16 април 1879 г. Учредителното народно събрание в Търново приема първата българска конституция – Търновската конституция. Документ, който не просто определя устройството на младото Княжество, а отразява стремежа към свобода, справедливост и демократично управление. Тя остава символ на висок дух, политическа мъдрост и държавническа отговорност – качества, които днес изглеждат все по-рядко срещани в българския политически живот.
Основен проект за изработването на Търновската конституция е Органическият устав, изготвен през 1878 г. от Съдебния отдел при ръководството на Временното руско управление. Конституцията съдържа 22 глави и 169 члена. Тя спазва основното изискване на Берлинския договор от 13 юли 1878 година новата държава да бъде наследствена и конституционна монархия, с народно представителство. Народното събрание е Обикновено народно събрание и Велико народно събрание. Начело на изпълнителната власт е монархът, под чийто контрол работи министерски съвет, съставен от министър-председател и министри, които се назначават и освобождават от монарха.
Официалното й наименование е „Конституция на Българското княжество“. Създадена е от българските интелектуалци, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети.
Документът поставя основите на модерната държава.
Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 23 януари 1879 г., внася големи промени в Проекта, включително и промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.
Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление. Новаторска и прогресивна за времето си с либерален характер. Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществените отношения. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и др.
„Трябва да се гордеем като българи, че при нас е изработена още в началото тази Конституция. Тя е много демократична и трябва да имаме предвид, че българинът тогава е бил неопитен законодател… Много сложно е било изработването на Конституцията, защото от руската държава са искали да ни наложат техен образец със съдържание, изработено от тях. Но българските законодатели в Учредителното Народно събрание са успели да изработят българска редакция, българска Конституция, като разбира се са ползвали образец от други държави – и от сръбската, и от белгийската, защото такива сложни юридически актове не се изработват за пет минути“, споделя проф. Александър Джеров – виден български юрист и политик пред ДЕБАТИ.БГ.
След Решение на Министерския съвет от 12 март 1991 г., датата 16 април е обявена за Ден на Конституцията и професионален празник на българските юристи, а от 2010 г. и за професионален празник на съдебните служители.
Днес, 146 години по-късно, когато си припомняме Търновската конституция и саможертвата, с която българските законодатели от онова време са се опълчили на външен натиск, за да създадат основите на една модерна, свободна държава, неминуемо изниква въпросът: къде е онзи дух сега? Днешните парламентаристи често демонстрират безотговорност, липса на визия и пренебрежение към държавността – поведение, което контрастира болезнено с решимостта, мъдростта и моралната висота на първите народни представители. Тогавашните депутати, въпреки младостта и неопитността си, бяха водени от идеали и желание да градят, докато днес политическата сцена често се превръща в арена на егоизъм, интриги и разпад на общественото доверие. Може би е време да се върнем към онзи пример – не за да повтаряме историята, а за да си върнем доверието в държавността.
