След като правителството допусна заплатите в Министерството на вътрешните работи да бъдат увеличени с до 51% при приемането на новия бюджет, докато в повечето други сектори увеличението е едва около 5%, съвсем логично много от работещите в публичната сфера останаха разочаровани и силно недоволни.
Това постави основите за вълна от недоволство, която не закъсня да прерасне в реални протести. Служители на Българското национално радио и Българската национална телевизия вече изразиха публично възмущението си от ниското заплащане. Днес се проведе и ефективен протест на транспортния сектор, организиран от КНСБ.
Макар социалното напрежение да е очаквано в ситуация на очевидно неравнопоставено третиране, тези протести едва ли ще доведат до реална промяна. Напротив – единственото сигурно последствие от тях е допълнително разклащане на политическата и икономическата стабилност в момент, в който България е изправена пред ключов момент – излизането на конвергентния доклад за еврозоната.
Все повече тези уж социални и икономически мотивирани действия приличат на политически акции – аналогични на безрезултатните вотoве на недоверие, внасяни по график от проруските партии. Общото между тях е едно – те не целят решения, а създаване на усещане за нестабилност. Целта изглежда ясна: да се внуши, че българското общество не подкрепя приемането на еврото и че страната не е готова за следващата стъпка в европейската си интеграция.
Дано политическата суматоха в САЩ и поредните ексцентрични изказвания на Доналд Тръмп отнемат достатъчно от вниманието на европейските лидери, за да не се поддадат на внушенията, че в България се надига масово недоволство срещу ЕС. Защото в основата на тези акции прозира добре познатият почерк на геополитическо влияние, чийто център със сигурност не се намира в София, а в Москва.
