Европа преминава през значителни усилия за модернизиране на своите въоръжени сили, докато продължава инвазията на Русия в Украйна, съобщава Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА. Със слабо американско лидерство под управлението на Доналд Тръмп, възниква въпросът дали американски компании трябва да продължат да снабдяват европейските армиите.
„Напредваме уверено към изграждане на силна и независима европейска отбранителна система“, заяви наскоро председателят на Европейския съвет Антонио Коща след спешна среща на лидерите на ЕС, където беше одобрен план за създаване на нова отбранителна структура за справяне с нарастващата заплаха от страна на Русия.
„Действията ни потвърдиха нашите намерения“, добави бившият португалски премиер.
Основният въпрос пред ЕС е как да бъдат похарчени бюджетите за отбрана. Трябва ли средствата да останат в Европа или да преминат в Америка? Как следва да се използват европейските публични средства за отбранителни нужди – за компании в ЕС?
Какви са плановете?
Лидерите на ЕС, разтревожени от възможността САЩ да се оттеглят от ангажиментите си за сигурност и от остри размени между президентите Тръмп и Зеленски в Белия дом, подкрепиха стратегия за засилване на отбранителната готовност на блока и военната помощ за Украйна, която продължава съпротивата си срещу руската инвазия.
Тази стратегия включва значително увеличаване на отбранителните разходи, мобилизираща 800 милиарда евро за следващите четири години. Тя включва заеми в размер на 150 милиарда евро за оръжейни проекти от Европейската комисия, гарантирани от бюджета на ЕС, с изключения от правилата за дълг за иновации в отбраната.
Допълнителни мерки за финансиране включват реформи в кохезионните фондове на ЕС, които да позволят тяхното използване за отбранителни цели, а също така насърчаване на частното финансиране, основавайки се на завършения проект за създаване на Съюза на капиталовите пазари.
Нужни средства
Сега плановете трябва да се реализират, но в ЕС се появяват реални проблеми.
Някои държави смятат, че плана е недостатъчно амбициозен в финансов аспект.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис предупреди за необходимостта от сериозно разглеждане на опцията за разширено заемане от ЕС.
Този тип заеми, наречени „еврооблигации“, бяха използвани само веднъж по време на пандемията от коронавирус за преодоляване на икономическите последици. Държави като Германия, Нидерландия и Австрия обаче остават против повторната им употреба.
Новото германско правителство преди месец предприе стъпки за облекчаване на строгите ограничения за разходи, за да позволи отпускане на стотици милиарди евро за нови инвестиции в отбраната и инфраструктурата.
Нидерландия, която е резервирана относно натрупването на дългове, вероятно няма да последва този път, а силно задлъжнели нации като Италия и Франция може да не притежават нужния финансов капацитет.
Подкрепа за местните производители
Друг важен аспект е принципът „Купувайте европейско“, който Франция активно защитава. Този принцип предполага, че европейските публични средства трябва да бъдат вложени в местни отбранителни компании.
Тук обаче съществува разногласие сред държавите членки на ЕС, които биха желали да видят по-отворена верига на доставки, може би дори с участие на САЩ, след като бъде достъпен фондът от 150 милиарда евро, организиран от Комисията.
Инициативата „Купувайте европейско“ цели поощряване на съвместните обществени поръчки за важни проекти от колективно значение, като например противовъздушна отбрана, ракети с дълъг обхват, товарни самолети, и кибер или космически инвестиции.
Според този принцип, стойността на военната търговия между 27-те държави от ЕС трябва да достигне поне 35% от стойността на целия оръжеен пазар на континента до 2030 година, в сравнение с сегашните 15%.
Висшият представител на ЕС за външна политика Кая Калас изрази подкрепа за намаляване на зависимостта на Европа от САЩ за отбранителни поръчки.
„Към момента купуваме много от американските производители, но е важно да разнообразим нашите източници, за да можем да произвеждаме необходимите боеприпаси тук“, заяви Калас на неформална среща на министрите на отбраната от ЕС в Варшава миналия четвъртък.
Швеция, впрочем, е един от най-силните поддръжници на тясно сътрудничество в областта на отбраната с не-ЕС държави, отчасти поради силните връзки на своето отбранително производство с индустриите в Норвегия и Великобритания.
В същото време Швеция приветства принципа „Купувайте европейско“, тъй като това би било в полза на местната индустрия и за компании като „Сааб“, „Бофорс“ и „Хеглунд“.
„Странно е, че 80% от оръжията в Европа са купени от САЩ, когато разполагаме с успешна европейска отбранителна индустрия“, заяви през февруари премиерът Улф Кристершон.
„Купувайте европейско“ или купувайте френско?
Германия, Франция и Полша наскоро обявиха планове за увеличаване на армейските си сили.
Варшава планира да отдели около 5% от БВП за военни разходи догодина, в сравнение със 4,7% през 2024 година. Полша също така желае да улесни достъпа на компании извън ЕС до бюджета за разходи на отбраната на блока, което противоречи на позицията на Франция.
Франция, с процъфтяваща отбранителна промишленост, е най-активен застъпник на принципа „Купувайте европейско“ и от много време настоява за развитие на капацитет за независимо действие на Европа от САЩ в глобалните отношения.
Президентът Еманюел Макрон обяви планове за увеличаване на поръчките за френски изтребители „Рафал“ и каза, че страната трябва да се подготви за самозащита, „ако искаме да избегнем война“.
Очаква се Франция да предостави на Дания стотици ракети земя-въздух „Мистрал“ в началото на месеца, както съобщи Елисейският дворец.
Дания провежда търсене на европейска подкрепа през последните месеци, за да се противопостави на заплахите от Тръмп за Гренландия.
От натиск към облекчение
Френската отбранителна индустрия разширява интересите си не само в европейските води, но и в по-топлите райони на Средиземно море.
Гърция наскоро подписа споразумение за военно сътрудничество с Франция и поръча 24 изтребителя „Рафал“ и три фрегати клас „Белхара“ на обща стойност над 5,5 милиарда евро. Според френската компания „Навал Груп“ е възможно да бъдат построени още три от тези фрегати в гръцки корабостроителници.
Атина традиционно инвестира поне 2% от БВП в отбраната, каквото е изискването за НАТО, заради многогодишни напрежения с Турция. Гръцкото правителство планува 25 милиарда евро за отбрана през следващото десетилетие.
Гърция, която е сред основните купувачи на европейски военни уреди, особено от Франция и Германия, оправдава разходите си за оръжия с териториалните спорове и заплахи от Турция.
Гръцките амбиции в източната част на Средиземно море се засилват и от конфликтите в региона.
Атина също така подписа договор за закупуване на 20 американски изтребителя Ф-35.
Разходите за отбрана в Хърватия и България
По-на север, Хърватия също проявява стратегическа гъвкавост, купувайки оръжия от европейски и американски производители.
Дори преди избирането на Тръмп, Хърватия пусна поръчка за осем системи за залпов огън Ем142 ХАЙМАРС (M142 HIMARS) от „Локхийд Мартин“.
Хърватия сключи и споразумение за покупка на 89 бойни машини на пехота „Брадли“ втора ръка от САЩ. Миналата година, Хърватия подписа сделка за осем вертолета Ю Ейч-60Ем „Блек Хок“.
През 2021 година страната сключи споразумение за 12 многоцелеви изтребителя „Рафал“ втора ръка, произведени от „Дасо Авиейшън“. Сделката включва оръжейни системи, резервни части, логистика и обучение.
Така Хърватия ще може да замени остарелите си съветски МиГ-21.
Страната също така придоби френски системи за противовъздушна отбрана, включително малък обсег Ем Би Ди Ей „Мистрал 3“ и приключва сделка за 30 френски 155-милиметрови самоходни артилерийски установки ЦЕЗАР.
През октомври Хърватия и Германия подписаха писмо за намерение за покупка на до 50 нови основни бойни танкове „Леопард 2А8“ на намалена цена в замяна на прехвърлянето на танкове и бойни машини на пехотата в Украйна.
Част от усилията за модернизация на своите въоръжени сили и за повишаване на разходите за отбрана, България се обърна както към европейски, така и към американски производители.
Тя подписала договор за проектиране и строеж на два многоцелеви, модулни патрулни кораба с германска компания. Проектът е на стойност около 503 милиона евро.
За обновяване на военновъздушните сили, България подписа за покупка на Ф-16 Блок 70 от „Локхийд Мартин“ на стойност три милиарда долара за 16 изтребителя.
Освен това, България се сдоби с 183 превозни средства „Страйкър“ за около 1,5 милиарда долара, а 170 милиона долара ще са за муниции. Първите доставки на „Страйкър“ ще бъдат в третото тримесечие на 2025 година.
Различен разговор в Словакия
В Словакия дискусията за отбраната е в различен етап. Евродепутатът Людовит Одор, бивш премиер и член на опозиционната партия, подкрепя увеличаването на разходите за отбрана в Европа.
Той обаче смята, че е рано да се говори за точно определен процент на повишение. „Всички разходи на европейско и национално ниво трябва да се основават на обща стратегия, в която да има синергия. Нека дефинираме първо тези понятия, а след това да обсъдим конкретни проценти“, каза той.
В контекста на мнението му, независимият евродепутат Бранислав Ондруш, който гласува с настоящото популистко слово, смята плановете за отбрана за неразумни.
Ондруш изразява мнение, че увеличаването на военните разходи не ще осигури по-добра сигурност на Европа. „Разбирам, че кохезията е важна, но решенията ни трябва да бъдат различни, оръжията не правят по-сигурна Европа“, заяви той.
Обаче, той не уточни как да се укрепи сигурността без включването на оръжие.
