Дълги опашки от хора се извиват привечер пред хлебопекарните и магазините за продажба на хляб в Турция, а наоколо се носи ароматният дъх на печива. Клиентите търпеливо изчакват реда си, за да поемат от продавача топлата, дъхава кръгла пита, която малко преди това е била извадена от пещта. Някои купуват по една, други по няколко.
Това е обичайна картина в Истанбул, а и в цяла Турция през свещения за исляма месец Рамазан, през който мюсюлманите спазват пост, като се въздържат от храна и напитки от изгрев до залез. Този пост се нарушава след призива на ходжата от джамията – т.нар. езан, който възвестява началото на вечерята ифтар.
Тази година рамазанът в Турция започна на 1 март и ще приключи на 29 март. В Истанбул ифтарът се обявява малко след 19 часа, а закуската сахур е около 6 часа. Часовата разлика между първия и последния ден на постите е 2 минути.
Трапезата на турците през месеца на постите е немислима без рамазанската пита (ramazan pidesi). Тя e символ на месеца на Рамазана, подобно на козунака при християните за Великден.
За мюсюлманите месецът Рамазан има смисъла на споделяне и солидарност, а питите, които се купуват още горещи, тъкмо излезли от пещта, се поднасят на масата за ифтара, за да се споделят с всички.
Какво представлява рамазанската пита?
Обикновено е кръгла, с тегло около 300 грама. Замесва се със специално брашно от Анадола. На повърхността й се очертават пресечени линии, най-често под формата на ромбове. Преди да се хвърли в пещта, тя се намазва със специална смес, която се нарича шифа (на турски – изцеление, здраве). Оттук идва и хрупкавата коричка, която често има поръска от сусам или ким. Изпичането задължително става във фурна на дървени въглища, разказва Хамди уста, майстор в пекарна в квартала “Идеалтепе” на азиатския бряг на Истанбул, държейки в ръце една току-що извадена от пещта пита.
По думите му през месеца на постите дневно произвеждат между 800 и 1000 пити. Малко преди езана, с който имамът от кварталната джамия обявява края на дневния пост, пекарната опустява. До следващия ден. И така през целия месец.
В Истанбул има и големи пекарни, където се произвеждат стотици хиляди бройки пити за месеца на Рамазана, които снабдяват магазинната мрежа.
На клиентите рамазанската пита задължително се поднася в амбалажна хартия, за да не се изгуби хрупкавостта й.
През целия месец на постите производството на рамазански пити доминира в хлебопроизводството в цяла Турция. Това продължава до приключването на оруча.
Рамазанската пита има 500-годишна история и е традиционна за турската кухня. Твърди се, че се е наложила през Рамазана, защото създава по-голяма ситост.
В Турция освен класическата пита за рамазана, която се приготвя само от тесто, има и голямо разнообразие от вариации в различните области. Много разпространени са питите с тахан, месо, шам фъстък, маслини, зеленчуци и други.
Като правило рамазанските пити се продават по-скъпо от обикновения турски хляб, а цената им зависи от вида, както и от инфлацията и е различна в различните окръзи.
Тази година цената на една рамазанска пита в Истанбул варира между 25 и 40 турски лири (приблизително 1,20 – 2 лв.).
