Киър Стармър едва ли е най-очевидният избор за военновременен дипломат, но в седмиците след като Доналд Тръмп шокира съюзниците със своята нова позиция за Украйна, британският премиер се утвърди като водеща фигура в международния отговор.
Първите седем месеца на Стармър на Даунинг стрийт бяха, меко казано, нестабилни – той се затрудняваше да изгради ясна вътрешна програма и рейтингът му в социологическите проучвания спадна. От встъпването си в длъжност сдържаният, носещ очила, адвокат допусна грешки при справянето със скандал с дарения, загуби началника на своя кабинет и въведе непопулярни ограничения върху пенсионните помощи.
Неговият бюрократичен и понякога муден стил дразни дори собствените му поддръжници, а стремежът му към икономически растеж засега не дава резултати.
Въпреки това, след като Тръмп заплаши да се обърне срещу Украйна и започна преговори с Русия, игнорирайки Киев, Стармър пое все по-видима и уверена роля в трансатлантическата дипломация.
Както вътрешни хора от Лейбъристката партия, така и европейски съюзници, сега се питат дали моментът на Стармър не е настъпил.
Без излишна драма
След седмици на внимателна подготовка първото посещение на Стармър в Белия дом премина гладко и донесе някои успехи – въпреки че голямата цел – американски гаранции за сигурността на Украйна, остана неосъществена.
Първата му среща с Тръмп като президент на САЩ може да се провали, след като Тръмп публично порица украинския президент Володимир Зеленски в Овалния кабинет.
Въпреки това, Стармър досега умело е демонстрирал подкрепа за Зеленски – прегърна го на стъпалата на Даунинг стрийт, покани го на важна среща с лидерите на ЕС и засили британската подкрепа за Украйна, без да предизвика гнева на Тръмп с директна критика.
Срещата на лидерите на ЕС, организирана от Стармър в Лондон през уикенда, показа не само че Великобритания отново е приета сред европейските съюзници след напрежението около Брекзит, но и че Стармър може уверено да заеме централна роля в този процес.
Нестандартен стил
Една от постоянните критики към Стармър във Великобритания е, че е скучен и не вдъхновява.
Неотдавнашна книга за възхода му твърди, че неговият главен съветник, Морган Максуини, го е нарекъл „ръководител на човешки ресурси, а не лидер“, а други критикуват юридическия му подход към проблемите.
И все пак неговата непретенциозност – за разлика от стила на френския президент Еманюел Макрон – може би му е помогнала да спечели благоразположението на Тръмп. Гласът на Стармър, често подиграван у дома, дори бе наречен с „прекрасен акцент“ от американския президент.
Високопоставен британски служител коментира, че Тръмп оценява откровения и непретенциозен стил на Стармър, което му позволява да повдига трудни въпроси с по-малък риск.
Клер Ейнсли, бивш политически директор на Стармър, а сега анализатор в американския Progressive Policy Institute, обобщава подхода му към Тръмп като „ясен, последователен и делови“, съсредоточен върху сферите, в които могат да работят заедно.
Също така, един от основните му недостатъци – липсата на силни идеологически убеждения – може да го направи добър посредник между лидери с напълно различни възгледи.
Изостряне на фокуса
В този контекст някои смятат, че натискът всъщност подобрява работата на екипа на Стармър в Даунинг стрийт.
Опитен правителствен съветник, който преди това критикуваше липсата му на гъвкавост, сега признава, че е впечатлен от реакцията му.
Ейнсли добавя, че макар Стармър „да не би избрал обстоятелствата, в които се намира“, сега има „нова спешност“ в начина, по който той и другите лидери мислят за дългосрочни въпроси.
Тази спешност пролича в решението на британския премиер миналата седмица да увеличи разходите за отбрана до 2,5% от БВП до 2027 г. – ход, който според него е „ускорен“ от позицията на САЩ спрямо Украйна.
Стратегията за свързване на вътрешната сигурност с международната мощ не е нова, но сега получава реален тласък.
Тя също така има значение и на вътрешния фронт, тъй като Стармър се опитва да привлече избиратели, които иначе биха подкрепили партията на Найджъл Фараж.
Предизвикателства
Въпреки че Стармър се радва на нарастващо международно признание, пред него остават много предизвикателства.
Той и другите европейски лидери трябва да се справят с последствията от избухването на Тръмп в Овалния кабинет и да изградят убедителен аргумент за американска роля в гарантирането на сигурността на Украйна след евентуално мирно споразумение.
Но дори и с покачване на рейтинга си, подкрепата за по-високи разходи за отбрана може да се окаже безполезна, ако британската икономика пострада от нова глобална търговска война, предизвикана от Тръмп.
В крайна сметка международните изяви на Стармър ще останат второстепенни в сравнение с вътрешните проблеми, които доведоха до избирането му.
В края на краищата, откритата подкрепа на Борис Джонсън за Украйна не успя да го спаси, а преди него Гордън Браун, приветстван от световните лидери за реакцията си на финансовата криза през 2008 г., загуби изборите през 2010 г.
Конлет Бърнс от агенцията More in Common предвижда ограничени ползи за Стармър, отбелязвайки: „Ако не можеш да докажеш, че се справяш у дома, успехите ти в чужбина няма да имат значение.“
*Текстът е публикуван в „Политико„. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
