След свалянето на режима на Башар Асад в Сирия, ситуацията на двете руски военни бази в страната стана неясна. Това доведе до пренасочване на руските военни активи към Либия и Судан, както показват много разузнавателни доклади цитирани от списание „Форин полиси“.
През миналата седмица военното правителство на Судан постигна споразумение с Русия за създаване на първа руска военноморска база в Африка близо до Порт Судан, съобщи суданският външен министър Али Юсеф аш Шариф след среща в Москва с руския външен министър Сергей Лавров. С тази военна база върху Червено море, Русия ще се присъедини към САЩ и Китай, които също имат бази в Джибути.
В интервю за руски телевизионен канал цитиран от алжирска телевизия „Ал 24“, аш Шариф отхвърли опасенията, че базата може да застраши суверенитета на Судан и посочи Джибути като пример за страна, в която няколко чуждестранни военни сили се разположили без проблем. Той посочи, че всички важни аспекти на споразумението вече са уточнени и между Хартум и Москва няма спорове.
Още през ноември 2020 г. Судан и Русия подписаха предварително споразумение за създаване на руски военноморски логистичен център на суданското крайбрежие на Червено море. Въпреки че предишните судански правителства се оттеглиха от споразумението, изявленията на аш Шариф показват, че проектът остава ключова част от двустранното сътрудничество.
Новите сателитни снимки показват, че Русия разширява военновъздушната си база „Маатен ас Сарра“ в югоизточна Либия, близо до границите с Чад и Судан, както и че е реконструирала пистата, построила нови складови помещения и е увеличила възможностите си за логистика там.
Базата последно е била използвана през 2011 г. от войските на покойния лидер на Либия Муамар Кадафи. В момента тя е под контрола на военния командир Халифа Хафтар, който оглавява Либийската национална армия и се подкрепя от Русия, Египет и Обединените Арабски Емирства. Москва е предоставила на Хафтар оборудване и оръжия, а руският петролен гигант „Роснефт“ има дългосрочен договор за използване на петролни находища и търговия с либийски петрол, посочва „Форин полиси“.
Според „Ийкад“, платформа за изследвания в Близкия изток, базата „Маатен ас Сарра“ дава на Москва възможност да контролира доставките и да улесни придвижването на оборудване и персонал към областта на Сахел в Африка и в същото време да избегне строгите международни контроли върху големите пристанища и летища.
Освен базата „Маатен ас Сарра“, Москва пренася оборудване в либийската военновъздушна база в „Ал Хадим“, разположена източно от Бенгази, и „Ал Джуфра“ (използвана преди от групата „Вагнер“ – частна военна компания на покойния Евгений Пригожин), за център на операции в Африка. Руските военноморски сили търсят и пристанище под контрола на Хафтар.
Способността на Русия да осигурява логистична подкрепа както за военните сили, така и за частните военни изпълнители в Африка, както и опазването на репутацията, надрусана от свалянето на Асад, най-вероятно ще бъдат приоритет за руското правителство, според изявление на британския военен разузнаване публикувано в „Ийкад“ миналия месец.
Анализаторите предполагат, че е възможно Русия да установи алтернативна военноморска база в пристанището „Тобрук“ в Източна Либия, което би поддържало нейния капацитет в Западна Африка и ще осигури стратегически център срещу НАТО в Средиземно море.
Появяване на руски военни бази в Африка – новина, която не носи на САЩ
Създаването на руска военноморска база в Порт Судан е стратегическо предизвикателство за Москва, която директно конкурира американските и британските регионални интереси, посочи експерт върху Близкия изток Михаел Аризанти в блога си за израелското издание „Таймс ъв Израел“.
Камерън Хъдсън, анализатор от Африканската програма на Центъра за стратегически и международни изследвания, заяви на арабския вестник „Аш Шарк ал Аусат“, че Вашингтон желае да гарантира сигурността по целия Червен море крайбрежие, като следователно е малко вероятно Иран и Русия да получат разрешение за базиране там.
„Създаването на руска база в Судан ще бъде сериозен проблем за Тръмп“, коментира Хъдсън.
Присъствието на Русия в Порт Судан ще даде на Москва възможности за военно присъствие в Червено море – критичен морски път, което може да утежни операциите на военноморските сили на САЩ и техните съюзници, които се опитват да поддържат стабилността в региона, пише Аризанти.
Руският контрол в Судан създава потенциална заплаха за световната търговия и енергийните пазари. С позиционирането си, което може да окаже влияние върху ключови транспортни маршрути през Червено море, Москва придобива контрол върху пътищата за пренос на нефт и газ. Енергийните пазари, които се нуждаят от стабилни доставки, биха могли да се сблъскат с увеличена уязвимост от руското влияние върху тези морски коридори, отбелязва той.
Руското военно присъствие в Судан вероятно ще подкопее усилията на САЩ и Великобритания да ограничат руската и китайската експанзия в Африка. Споразумението със суданското военно ръководство засилва регионалните позиции на Москва в момент, когато западните държави се опитват да запазят влиянието си върху целия континент, допълва Аризанти.
Да запази ли Москва своите бази в Сирия?
Съществуват признаци, че Москва може да постигне споразумение с новите власти в Дамаск, което би могло да й позволи да запази стратегическите си военни бази в Сирия.
Източници, цитирани от „Блумбърг“ и „Форбс“, предполагат, че Русия вероятно ще запази ограничено военно присъствие във военновъздушната база „Хмеймим“ и военноморската база „Тартус“ в Западна Сирия – ход, който би предотвратил инак списък с оттегляне. Според „Форбс“ Русия е близо до споразумение с новото сирийско правителство за запазване на част от военния си персонал и техниката в страната в замяна на помощта за Дамаск в борбата с „Ислямска държава“, а постоянното военно присъствие на Москва би могло да затрудни Турция, която изглежда готова да замени традиционният руски доставчик на оръжия за Сирия.
Москва е най-вероятно да постигне по-малко изгодно споразумение за военните си бази в Сирия, в сравнение с 49-годишния договор за наем, който предостави на Русия имунитет за действията си в страната по време на управлението на Асад, който заяви през 2023 г., че би приветствал допълнително руско военно присъствие и бази на сирийска територия, отбелязва „Форбс“. Сега Дамаск вероятно ще наложи строги ограничения за броя на военнослужещите, които Москва може да изпрати, както и за броя и типа на самолетите и военните кораби, които Русия може да разположи в тези бази по всяко време.
Бъдещето руско присъствие в Сирия вероятно ще бъде
