От поне месец лидерът на третата по големина парламентарна сила в България призовава към „подпалване“. Накрая огън наистина има, но полицията казва, че не го е очаквала. До напрежение при прояви на партията се е стигало и преди. Какво не е наред?
Привърженици на проруската националистическа партия „Възраждане“ палят входа на представителството на Европейската комисия (ЕК) в София. Те хвърлят бомбички, яйца и червена боя по фасадата и влизат в сблъсък с полицията. Тя не е подготвена да овладее ситуацията.
Равносметката: 10 пострадали полицаи и 9 арестувани нападатели. Сред тях са непълнолетен, депутат и кандидат за кмет.
Тази акция на партията, предизвикала остри реакции в България и по света и осъдена като вандалска, не изглежда спонтанна. Тя е предварително обявена и подготвяна като проява, на която могат да се очакват ексцесии. Можело е да бъде предотвратена, но това не се случва.
Защо институциите не чуха как лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов на няколко пъти публично плаши с палежи?
Защо МВР остана пасивен наблюдател и се остави да бъде замеряно и блъскано от маскирани нападатели?
Какво иска „Възраждане“
До ескалацията в центъра на София на 22 февруари се стигна по време на предварително обявен протест на „Възраждане“. Той беше част от поредица акции на партията срещу евентуалната замяна на лева с еврото.
До края на февруари България ще поиска от ЕК и Европейската централна банка (ЕЦБ) оценки, които да потвърдят готовността ѝ за присъединяване към еврозоната.
Това стана ясно на 17 януари. В същия ден лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов и депутати нахлуха в централата на Българската народна банка (БНБ). Поискаха мигновена среща с управителя на банката и мисия на Международния валутен фонд, за да се „предотврати фалшифицирането“ на данни. Костадинов твърди, че България ще изпълни критериите за еврозоната заради фалшификация на показателите ѝ от институциите.
Седмица преди това Костадинов атакува и Националния статистически институт (НСИ) с обвинението, че „манипулира данни“ за инфлацията – ниска инфлация е един от критериите за влизане в еврозоната. НСИ отхвърли твърденията, а БНБ поиска защита от държавните институции срещу натиска на партията на Костадинов.
„Ще ви подпалим“
Че проявата на „Възраждане“ в събота е замислена предварително може да се заключи не само от видяното в самия ден, а и от предшестващи действия на партията и лидера ѝ. Месец по-рано той говори за „подпалване“.
„Няма да допуснем България да влезе в еврозоната незаконно, ще ви подпалим, ако трябва“, каза той от трибуната в Народното събрание на 22 януари.
На 25 януари Костадинов публикува в профила си във Фейсбук видео от свое изказване в кулоарите на парламента, в което отново призовава за „подпалване“.
„Нека да се знае, нека да го знаят в правителството, в правителството на ГЕРБ, на ДПС, на БСП и на „Има такъв народ“. Ако решат да направят нещо подобно (приемане на еврото и влизане в еврозоната – бел.ред.) – не се шегуваме, ще ги подпалим.“
Към самото видео отдолу Костадинов е добавил ефект с горящ огън. Всичките му останали публикации – снимки, видеа и статуси по време на и след протеста, са придружени със символи на пламъци.
Какво стана пред сградата на ЕК
Проявата на „Възраждане“ в събота беше обявена като протест „в защита на българския лев“ пред сградата на БНБ, но прерасна в насилие пред сградата на ЕК.
„Днес сме тук на война! Щом искат война, щом искат [да видят] докъде можем да стигнем, за да запазим България, българския лев, българския суверенитет и да се погрижим за българските поколения, ще им покажем докъде можем да стигнем!“, каза депутатът от „Възраждане“ Деян Николов пред събралите се пред БНБ.
Бяха запалени чучела с лицата на еврокомисаря Валдис Домбровскис, председателката на ЕЦБ Кристин Лагард и председателя на еврогрупата Паскал Донахю, от които зависи приемът на България в еврозоната. Запалено беше и европейското знаме.
Протестиращите се отправиха на шествие към сградата на Министерството на финансите и стигнаха до представителството на ЕК.
Там предварително бяха струпани кори с яйца, напълнени с червена боя. С тях бяха замеряни сградата на ЕК и кордонът от полицаи, опитващи се да предотвратят атаката.
„Господа полицаи, разбрахме че имате нареждане да пазите сградата с цената на всичко. Искам да ви кажа, че ние нямаме проблем с вас. Знаем, че изпълнявате нареждания. Знаем, че нямате избор, обаче и ние нямаме избор. Това не е с цел срещу вас, но ако вие стоите на пътя ни, няма да ни остане друг избор. Днес сме излезли на война!“
Това каза диктор на протеста, точно преди да започне замерянето с яйца и бомбички.
Десет полицаи пострадаха, обстрелвани в лицата с яйца. Наложило се е очите им да бъдат промивани от боята, казаха по-късно от столичната полиция.
„Възраждане“ за втори път напада сградата на ЕК в София. През май 2023 г. партийни активисти отново хвърляха червена боя по представителството на ЕК.
Как реагира полицията
Полицаите бяха обстрелвани с яйца и бомбички от маскирани привърженици на „Възраждане“. Подпалиха входа на сградата на ЕК, а депутатът от партията Ивайло Чорбов с голям чук се опита да строши прозорец.
Всичко това пред погледите на почти безучастни и неподготвени за ситуацията полицаи.
Директорът на столичната полиция Любомир Николов каза, че полицията не е очаквала вандалски прояви – в това го е уверило ръководството на „Възраждане“ – че „няма намерение да подтиква към извършването на погроми“. Затова Николов е издал разпореждане полицаите да охраняват събитието без допълнителна екипировка и помощни средства.
Само че уверението, на което се позовава Николов, идва на фона на предупреждения какво ще се случи, изказани от Костадинов преди събитията, и на фона на многократни опити на представители на „Възраждане“ за физическа саморазправа в предишни техни прояви. Най-скорошните са опитът за нахлуване в БНБ, както и опит за саморазправа в община Варна.
През септември миналата година „Възраждане“ заедно с „Има такъв народ“ дори в парламента си позволиха да изтръгват кабели, за да спре токът, завардваха достъпа на депутати до трибуната, блъскаха и плюха свои колеги – за да провалят конкретно гласуване.
Поведението на полицията на 22 февруари, когато не е екипирана да се справи с ескалация, изглежда необяснимо и на фона на тежкото ѝ въоръжение по време на далеч по-мирни протести. Например тези срещу бившия главен прокурор Иван Гешев и правителството на Бойко Борисов през 2020 г. Тогава служителите на реда носеха щитове, шлемове, маски и палки, а протестите бяха белязани от полицейско насилие.
Как реагира прокуратурата
След случилото се в събота прокуратурата поиска постоянен арест за петима от задържаните. Те са обвинени за нападението срещу сградата на ЕК в София. Обвинение е повдигнато и на шести заподозрян, който е задържан за 72 часа.
Сред задържаните първоначално са депутатът от „Възраждане“ Ивайло Чорбов и кандидатът за кмет на столичния район „Оборище“ Петър Ананиев. Те обаче са с имунитет и не могат да бъдат арестувани и разследвани. Очаква се изпълняващият длъжността главен прокурор Борислав Сарафов да поиска от НС и ЦИК сваляне на имунитетите им.
А „Възраждане“ се готви за нова акция – в сряда пред парламента. И има призиви за гражданско неподчинение.
*Текстът е публикуван в „Свободна Европа“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
