На 24 февруари 2022 г. Русия започна мащабно военно нападение срещу Украйна, което доведе до най-големия военен конфликт в Европа след Втората световна война. Специалната военна операция за три дни се превърна в пълномащабна война. Русия стигна до военни престъпления в Буча, включване на отрядите на Рамзан Кадиров, известни със своята кръвожадност и бруталност, както и на севернокорейски войници. Три години по-късно войната все още се вихри а пълна сила, като носи тежки последици и за двете страни.
Предистория на конфликта
Корените на руско-украинската война могат да се проследят до 2014 г., когато Русия анексира Крим и подкрепи сепаратистки движения в източните украински региони Донецк и Луганск. Тези действия доведоха до продължителни военни сблъсъци и политическо напрежение между двете страни. През 2021 г. Русия започна значително струпване на военни сили по границата с Украйна, което предизвикаха опасения за възможна ескалация.
Начало на инвазията и окупация
В ранните часове на 24 февруари 2022 г. руският президент Владимир Путин обяви „специална военна операция“ в Украйна. Руските сили навлязоха от север, изток и юг, насочвайки се към ключови градове като Киев, Харков и Одеса. Въпреки първоначалните успехи, украинската армия и доброволчески формирования оказаха силна съпротива, особено в столицата Киев, където руските сили се провалиха мащабно.
Офанзива и контраофанзива
През първата година на конфликта Русия успя да окупира значителни територии в източна и южна Украйна, включително градове като Мариупол и Херсон. Украинските сили, подкрепени от западни съюзници, започнаха контраофанзиви през втората половина на 2022 г., успявайки да освободят някои окупирани райони. През 2023 и 2024 г. боевете продължиха с променлив успех за двете страни, като фронтовата линия остана динамична и нестабилна.
Геополитически и икономически последици
Конфликтът доведе до сериозни геополитически промени. Западните страни наложиха строги санкции срещу Русия, което доведе до икономически трудности за страната, въпреки че тя продължава да финансира военните си операции. В същото време, Украйна засили стремежа си към интеграция с Европейския съюз и НАТО, въпреки съпротивата на Русия.
Жертви
Точният брой на жертвите е труден за определяне поради продължаващите военни действия и пропагандата от двете страни. Според украински източници, до януари 2025 г. Русия е загубила около 833 000 военнослужещи. От руска страна се твърди, че украинските загуби надхвърлят 950 000 души. Независими източници посочват, че и двете цифри може да са преувеличени.
Конфликтът доведе до мащабна бежанска криза, като милиони украинци бяха принудени да напуснат домовете си, търсейки убежище както в рамките на страната, така и в чужбина.
Какво се случва в момента в Украйна?
Към февруари 2025 г. войната продължава без ясно изразен победител. Русия контролира значителни части от източна и южна Украйна, но не успя да постигне първоначално заложените си военни цели. Украйна, от своя страна, продължава да получава военна и хуманитарна помощ от западните страни, но е изправена пред сериозни икономически и социални предизвикателства. Международната общност продължава да призовава за мирни преговори, но към момента няма значителен напредък в тази посока.
Междувременно армията на Путин продължава да обстрелва украински градове с дронове, целенасочено се атакуват жилищни сгради, училища и болници.
Сближаване между САЩ и Русия
През 2024 г., след повторното избиране на Доналд Тръмп за президент на САЩ, Вашингтон започна нов дипломатически подход към конфликта. Американският президент се опитва бързо да сложи край на войната в Украйна и изпрати екип, който да проведе разговори с Русия тази седмица в Саудитска Арабия, но без участието на Киев. По този повод, украинският президент Володимир Зеленски заяви, че всякакви усилия за прекратяване на конфликта трябва да бъдат „справедливи“ и повтори позицията си против „всяко вземане на решения за Украйна без Украйна“.
Освен това, американският президент започна да повтаря тезите на руската пропаганда и да казва за Зеленски, че е „диктатор без избори“ и същевременно заплашва украинците: „Може един ден те да станат руснаци, но може и да не станат“ – в зависимост от това дали ще се съгласят на сделка със САЩ или не.
Изглежда, че Тръмп иска да остави Украйна на Русия, тъй като явно разчита на по-добри сделки с Путин.
Три години след началото на руската инвазия в Украйна, конфликтът остава нерешен, с тежки последици за двете страни и региона като цяло. Докато военните действия продължават, перспективите за мирно решение изглеждат неясни. Сближаването, което наблюдаваме между САЩ и Русия, след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп, оставя Украйна и Европа в периферията на преговорите, което не вещае нищо добро нито за раздираната от война държава, нито за континента. А фактът, че Тръмп явно застава на страната на агресора, предизвиква сериозни опасения сред западните съюзници и украинските власти. Защото без категорична подкрепа от Вашингтон позицията на Украйна в евентуални преговори би могла да се окаже силно компрометирана.
