„Първият вариант на бюджета, представен в късните часове, представляваше следното: “Половината от увеличението за пенсионерите го взимаме и увеличаваме с 50% възнагражденията в МВР и силовите структури. Сметката за това увеличение в МВР, ДАНС и ДАТО ще бъде платена от хората в частния сектор, които работят предимно в частния сектор. Най-вероятно тези хора или няма да получат никакво увеличение на заплатите през 2025-а година, или ако го получат, то ще е ниско, защото идват тежки времена.“ Това заяви Ивайло Мирчев, депутат от ДБ, в студиото на Нова телевизия.
„Ние нямаме нищо против в МВР да получат увеличение на заплатите. То обаче трябва да се случи срещу реформи. Такива реформи към момента няма заложени нито в управленската програма на ГЕРБ, нито в бюджета им. По отношение на МВР има два много важни компонента. Там има близо 500 души, които се грижат само за почивните станции на МВР. Това е цял курорт. Тези хора ще получат 50% увеличение на заплатите. Моите уважения към тях, но нашата представа за МВР е да се грижи за реда в страната, а не да се занимава с почивки.“
Той коментира и надценките и картелите при големите вериги магазини:
„Да, при веригите има нерегламентирани договорки от години, но такива има и при телекомите. Това се дължи на неработещата Комисия за защита на конкуренцията. Виждали сме го години наред, чухме го и в един запис на Борисов като премиер през 2020-а година, когато се хвалеше как изпратил Комисията по финансов надзор да “размаже физиономията” на шефа на “Еврохолд”.
Мирчев е песимист относно решаването на проблема с регулаторите.
„Нашата работа е да предложим добри кандидати за регулаторите и по отношение на тези, които не изискват 160 гласа, и по отношение на тези, които изискват такова мнозинство. Нашата работа е да предложим най-доброто, за да не се избират партийни комисари по партийни квоти, а да се изберат наистина най-подходящите кандидати. Такива, които биха били независими и ще си вършат работата така, че да не се стига до картели и бойкот на веригите. Управляващите се канят да си назначат партийни комисари там. Вчера излязоха номинациите за КЕВР. Хора, свързани с Пеевски, ще оглавят и КЗК, и комисията по финансов надзор. Днес ще разберете имената им.“
Относно участието на България във втората среща на френския президент Еманюел Макрон, депутатът изрази критики към правителството за първоначалната липса на ангажираност и подчерта, че страната ни е трябвало да бъде по-активна в процеса на вземане на решения за бъдещето на Европа.
„План България да участва на втората среща на Макрон първоначално нямаше и едва впоследствие управляващите ни чуха за нея. След първата среща България за разлика от Чехия и Румъния не вдигна ръка, а вместо това правителството се сниши като Тодор Живков по времето на перестройката. Той казваше “Ще се снишим, ще изчакаме да отмине бурята!” Няма как снишаването да е умна стратегия, защото това е масата, на която се решава бъдещето на Европа. Над 100 милиарда евро допълнителни средства вероятно ще бъдат изхарчени за отбранителните способности на Европа през 2025-а година. Българското правителство трябваше поне от кумова срама да отиде на тази среща, защото тук става дума за българската икономика и модернизацията на армията. Българското правителство обаче се включи онлайн, а първоначалната им идея е била изобщо да не се включва в срещата – затова България не е била поканена. Тук трябва да видим на кого е отговорността – на Росен Желязков или на Бойко Борисов. Вчера Борисов каза, че той и ГЕРБ не са част от управлението – само преди седмица казваше обратното. Трябва да го попитат дали не е дал това управление на концесия и какво точно се е случило с участието на ГЕРБ в него.“
Ивайло Мирчев смята, че правителството трябва да гледа към нашите съюзници в ЕС и да участва в общоевропейския отговор на предизвикателствата, които предстоят през 2025-а година.
„ЕС има седем пъти по-голям БВП от Русия и трябва да гледа в една посока. Лошият сценарий е договорка с всяка една страна поотделно без никаква яснота какво ще се случи. Ние от “Демократична България” ще се борим страната ни да остане заедно с партньорите от ЕС, където си изпращаме децата да учат, където ходим да работим или ходим на екскурзия. Чувам тези дни много хора да обясняват, че може би при Путин ще е по-добре, но все още не съм чул никой да емигрира в Русия или да изпрати детето си да учи там.“
