Според Индекса за възприятие на корупцията за 2024 г., публикуван днес от неправителствената организация „Трансперънси Интернешънъл“ („Transparency International“) на официалния ѝ сайт за България, глобалните нива на корупция остават тревожно високи, а усилията за нейното ограничаване се оказват неуспешни.
В тазгодишното издание на индекса България получава 43 точки, което е под критичния праг от 50 точки и „сигнализира за сериозни предизвикателства в борбата с корупцията в страната“. България е само преди Унгария от страните в Европейския съюз (ЕС), показват резултатите.
С този брой точки България остава сред държавите с високи нива на корупция в публичния сектор, според индекса. Той измерва нивата на политическа корупция и показва, че тя е бариера за доброто управление, несъвместима е с функционирането на демократичните институции и устойчивото икономическо развитие, обясниха от неправителствената организация.
България: трайно ниски резултати и липса на напредък
Чуждестранните инвестиции са на историческо дъно. Сериозният бизнес, който инвестира дългосрочно и има отговорността и силите да развива в положителна насока обществената среда в регионите, в които работи, напуска страната или обмисля да го направи. Причината за това е враждебната среда на повишаващи се самоцелни регулации и своеволия на администрацията, допълнена от деструктивния ефект на правната несигурност. Всичко това не позволява планиране и дългосрочни, устойчиви инвестиции.
Среда, в която данъчната тежест и планирането на разходите за труд са непредвидими дори в рамките на текущата година, а зависят от задкулисни политически договорки за удовлетворяване на видими и невидими клиентелистки интереси, прави бизнес средата отровна.
Характеризирайки обществената среда, не можем да пренебрегнем факта, че за първи път в 36-годишната история на демократичния преход в България законността на изборите е поставена сериозно под съмнение.
Дори парламентарно представените политически сили поставят под съмнение законността на проведените избори до такава степен, че оставят окончателното решение в ръцете на Конституционния съд, чието становище е непредвидимо.
Тази ситуация хвърля сянка и върху легитимността на политическата власт, която трябва да прави ключови реформи и назначения.
Гражданското общество е подложено на последователни и все по-яростни атаки, които целят стигматизиране и заглушаване на гласовете, които настояват за прозрачни и отчетни институции, независима съдебна власт, спазване на правата на човека, подкрепа на уязвими групи, опазване на околната среда. Тези атаки идват включително от парламентарно представени политически сили, които неколкократно внасят в Народното събрание Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти.
Изключително тревожен е и фактът, че индикатори, които обикновено показват висок резултат – тези свързани с нивото на демокрация (The Varieties of Democracy Project ) са се влошили с 4 пункта и то в рамките на една година.
Годишното изследване на конкурентоспособността (Competitiveness Yearbook) на Института за развитие на управлението също показва рязко понижение на резултата на България – 7 пункта само за една година, което затвърждава тревожната негативна тенденция за влошаване в ключови области като управление, икономически резултати, бизнес ефективност и инфраструктура.
Корупция и екология
Докладът на Transparency International тази година се фокусира върху опустошителното влияние на корупцията върху климатичната криза и разкрива тревожната връзка между високите нива на корупция и забавянето на ефективните климатични политики. По-голямата част от средствата, предназначени за борба с климатичните промени, са изложени на риск от злоупотреби, а липсата на прозрачност в управлението на тези фондове компрометира усилията за екологична устойчивост.
Индексът подчертава, че милиарди долари, предназначени за финансиране на проекти свързани с климата, са изложени на риск от злоупотреби и кражби.
Зелени политики и инвестиции
България е част от редица европейски инициативи за справяне с климатичните промени и намаляване на въглеродния отпечатък. Средствата за екологични проекти идват основно от Фонда за справедлив преход на Европейския съюз чрез Плана за възстановяване и устойчивост, както и от национални фондове. Средствата са насочени предимно за подкрепа за енергийния преход, намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и стимулиране на възобновяемите енергийни източници, но при планирането, наблюдението и разходването им липсва всякаква връзка с мерки за управление на корупционния риск. При липсата на адекватни регулации и независим мониторинг рискуваме да попаднем в групата на страните, в които се злоупотребява със средствата и се прави просто „грийнуошинг“.
Глобални тенденции и мястото на България
Докладът на Transparency International показва, че повече от две трети от държавите по света получават резултат под 50, а средната глобална стойност на индекса остава непроменена – 43 точки.
Дания отново оглавява класацията с 90 точки, докато държави като Сомалия (9), Венецуела (10) и Сирия (12) остават на дъното.
В контекста на Европейския съюз България продължава да изостава в сравнение със средното ниво за стария континент, което остава около 62,33 точки.
Най-големите предизвикателства за страната остават борбата с безнаказаността, укрепването на институциите и повишаването на общественото доверие в управлението.
В световен мащаб, Индексът подчертава как корупцията подкопава глобалните усилия за справяне с климатичната криза. В страни като Бразилия (34) и Южна Африка (41) корупционните практики застрашават мащабни инвестиции в зелени технологии и устойчиво развитие. Освен това, корупцията в енергийния сектор продължава да е сериозен проблем в държави като Русия (22) и Азербайджан (22), което компрометира международните усилия за постигане на въглеродна неутралност.
Необходимост от спешни действия
„Трябва да се затвори кръга от закони, които са с антикорупционен характер и дават възможност на гражданите да бъдат чути като регламентирането на защита срещу т.нар. дела „шамари“ и извеждането на светло на лобистките практики в държавното управление. Без тези промени не можем да очакваме финансиране от ЕС, както и придвижване на членството ни в ОИСР.
В годините държавата отделя немалко средства за органите, ангажирани с борбата с корупцията, правната рамка еволюира, макар и под външен натиск, особено в областта на наказателното правораздаване и сме изправени пред все по-широките правомощия на антикорупционните органи. Резултатът от приложението е повече от съмнителен. Ако очакваме прогрес, то трябва да се работи там, където дефицитът е най-голям – организационната култура и развитие на кадрите.“, заяви Калин Славов, изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“.
Асоциация „Прозрачност без граници“ призовава българските институции да предприемат конкретни стъпки за засилване на антикорупционните политики, повишаване на отчетността на публичните средства и ефективно прилагане на законодателството срещу корупцията.
