Данните показват, че трафикантите в България са основно мъже на около 30 години, които се характеризират с меркантилен и манипулативен стил на поведение и имат слабо развита самоидентичност. Тези изводи се извличат от доклад, публикуван в рамките на проекта „Трафик на хора: тенденции и превенция“ от Министерството на правосъдието. Докладът е резултат от работата на Съвета за криминологични изследвания.
Водещ на екипа е доц. д-р Нина Белова, криминолог и преподавател в Академията на МВР и СУ „Св. Климент Охридски“. Главен автор на изследването е доц. д-р Ива Пушкарова, която също преподава наказателно право в СУ и Академията на МВР.
Според анализа, трафикантите са повърхностни, манипулативни и безотговорни, с авантюристично отношение към живота и меркантилни ценности. Те са способни на измами, лъжи и отричане на собствените си действия.
Най-характерното за тях е стремежът да изграждат фалшив позитивен имидж, който съответства на очакванията и доверието на другите, показва анализът.
Авторите наблягат, че трафикантите проявяват „корекционна резистентност“, което означава, че наказанията не ги карат да се коригират.
Изследването показва, че затворниците са адаптивни и търсят начини за покритие на наказанията си, включително чрез работа, но истинска корекционна програма е рядко налице.
Трафика за сексуална експлоатация, труда, просия, органи, принудително подчинение и търговия с новородени са сериозни световни проблеми, подчертават експертите.
Изводите им показват, че трафикът е по-скоро социално, отколкото етническо явление.
В България, трафикът на пълнолетни жени за сексуална експлоатация преобладава, но се наблюдава увеличаване на трудовия трафик и трафика за просия, включващ както жени, така и мъже.
В световен мащаб, мъжете изглеждат да са по-често трафиканти и заемат водещи роли в престъпните групировки. В същото време, жените участващи в трафика и експлоатацията на хора клонят към увеличение.
Класическата жертва е социално слабо подготвена, наивна, доверчива и често лишена от образование и работна подкрепа, има ниска самооценка и противоречиво виждане за експлоатацията.
Според авторите, жертвите идват от социални слоеве на обществото, които са маргинализирани и изолирани, често подложени на дискриминация и насилие.
Анализът преглежда също и законодателството и изявява множество препоръки, включително самостоятелно наказателно преследване на трудовата експлоатация и робството, както и попълване на правните пропуски в съответствие с последните изменения на европейската директива.
Също така, предлагат се промени в Закона за борба с трафика на хора, като включване на „период на отражение и възстановяване“ за жертвите, което би им осигурило защита от принудително връщане и участие в наказателния процес.
Анализът посочва, че реформите са необходими за подобряване на ефективността на системата за компенсация на жертвите, с активното участие на прокурорите.
