Близо 80 на сто от представители на бизнеса в България, участвали в анкета на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), са заявили, че имат остра нужда от кадри с висше образование в областта на техническите науки, 22 на сто – на природните, математика и информатика, и 19 на сто – на социалните, стопанските и правните науки. Около 60 на сто от анкетираните са посочили необходимостта от кадри със средно образование: технически персонал, електротехници, заварчици, машинни оператори, механици и техници, стругари, търговски персонал, сервитьори, шивачи, ВиК специалисти др.
Това съобщи в интервю за БТА председателят на БТПП Цветан Симеонов, който представи резултатите от бизнес анкетата на Палатата „Оценка на необходимостта от кадри в средното и висшето образование в България“.
Анкетата е редовна и се прави всяка година сред бизнеса в края на януари, като за 2025 г. тя е извършена в периода 29 януари – 5 февруари и е във връзка с разработването на проекта на Решение на Министерския съвет за утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и научни организации на Република България за учебната 2025/2026 г.
Българската търговско-промишлена палата провежда проучването за необходимостта от кадри в определено професионално направление и специалности и го допълва с анкетата с въпроси, свързани и с необходимостта от кадри и специалисти със средното образование, както и с оценка на умения и знания на завършили кадри, каза председателят на БТПП.
Най-голямата необходима бройка, посочена индикативно от бизнеса, е за специалисти с висше образование в областите здравеопазване и спорт – над 500, технически науки – над 360, аграрни науки и ветеринарна медицина – над 70, отбрана и сигурност – над 30, сочат резултати от анкетата.
Деветдесет на сто от респондентите са посочили, че завършващите образованието си в България кадри нямат достатъчни професионални и практически умения. Според 44 на сто от анкетираните на завършващите им липсват комуникационни умения, а 36 на сто от представителите на бизнеса виждат проблем в отсъствието на базови икономически познания. Едва 18 на сто от участвалите в допитването предприемачи са посочили, че знанията и уменията за завършващите са на добро ниво.
В тазгодишната анкета са поканени да участват 6000 адресати, а са отговорили 110 респонденти, което е с 30 на сто повече от 2024 г, когато те са били 85, каза Симеонов. По думите му, към темата има сериозен интерес от бизнеса, защото липсата на квалифицирана работна ръка е водещ проблем, посочен от деловите среди, вече за трета поредна година в Европейското икономическо проучване, в което Палатата участва. Мерките и активностите, в които БТПП участва в това направление, са с над 700 интервюирани представители на бизнеса, допълни Симеонов.
Кадровият проблем
Председателят на БТПП напомни, че според проучване на Агенцията по заетостта от октомври 2024 г. българският бизнес ще има нужда от над 262 000 работници и специалисти в следващите 12 месеца. Работодателите ще търсят близо 153 000 специалисти с квалификация. Българският бизнес ще се нуждае и от близо 59 300 специалисти с правоспособност или с висше образование.
Най-засегнатите в страната сектори от дефицит на кадри са индустрията, търговията, туризмът, транспортът, здравеопазването, строителството и селското и горското стопанство, каза председателят на БТПП.
България трябва да развие възможностите за внос на работна ръка, съобразно нуждите на предприемачеството и при регулиране на миграцията, смята Цветан Симеонов. Според него визовите проблеми при наемането на хора от трети страни у нас все още се неглижират от институциите. Най-тежка е ситуацията с кадрите в Министерството на външните работи както като количество, така и като качество за консулските служби. Необходими са 1-2 милиона лева годишно, за да се реши по-трайно проблемът. Те ще се върнат многократно, с повишената производителност и привлечени нови инвестиции, за които недостигът на квалифицирана работна ръка е проблем, каза председателят на БТПП.
Попитан доколко възнагражденията са причина за липсата на интерес както от български, така и от чужди работници и специалисти за търсене на работа у нас, Цветан Симеонов изтъкна, че заплатите са „резултатна величина от престиран труд с необходимите знания, умения и резултати за повишаване на стопанската дейност на предприятията“. Според него не само заплатите са водещи при връщането на български специалисти от чужбина, а и добрите условия на живот, започвайки с подобряване на върховенството на закона, чиста околна среда, ограничаване на бюрокрацията, сигурност.
Потенциал за работна ръка според председателя на БТПП има и сред обучаващите се у нас студенти от развиващи се страни. За целта обаче е нужно да има държавно финансирани програми за тях и облекчаване на процедурите за наемането им на работа. Развитието на дуалната форма на обучение пък е възможност за осигуряване на квалифицирани кадри за бизнеса и ниска младежка безработица. Попълването на кадровите дефицити може да стане и чрез програми за заетост на хората в трета възраст с цел по-продължителното използване на техните знания и умения.
Според БТПП са нужни и промени в работата на Агенцията за социално подпомагане с цел включване на част от отказалите се да търсят работа да получат стимули за участие в пазара на труд. Според БТТП работата на Агенцията трябва да се приближи до качеството на услугите, предлагани на частните агенции, предлагащи рекрутингови услуги.
Сред мерките, които БТПП посочва за справяне с липсата на квалифицирана работна ръка, е необходимостта от стимулиране на въвеждането на иновации, нови машини, нови технологии, с които да се намали нуждата от работници.
Връзката образование – бизнес
Моделът „парите следват ученика“ или студента не е от най-добрите модели за финансиране на образованието, защото с този принцип се цели по-скоро привличане на ученици и студенти и осигуряване на повече бройки, смята председателят на БТПП. Негативната страна от това е, че се занижават критериите за прием и оценяване, няма никаква или се неглижира потребността на бизнеса, който ще предоставя работа на завършващите. Лекарството би следвало да е въвеждане на задължение за получаване на средства (или някаква част от парите, например една трета), ако в срок от година-година и половина завършващият бъде нает по специалността си. Това ще бъде стимул за училищата и университетите да работят заедно, без посредници, смята Цветан Симеонов.
Образователната ни система се нуждае от мерки, гарантиращи по-тясно свързване на образованието, професионалното обучение и квалификацията с нуждите на предприемачеството. Те трябва да бъдат насочени към: изграждане и поддържане на система за прогнозиране (в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план) на потребностите на бизнеса от определени професии, умения, компетенции, вкл. в перспективни и ключови за икономиката отрасли, както и въвеждането на планове за обучения, свързани със зелени работни места. Има нужда и от разширяване на възможностите за включване на практикуващи специалисти във всички нива на образованието и обучението в изработването на програмите за обучение, провеждането на обучение и в оценката на резултатите, на придобитите знания и умения. Според БТПП трябва да се подобри данъчното отчитане на подобни дейности, съобразено с добрите практики на отчитане на инвестициите в „човешки капитал“. Необходимо е също и приоритизиране при финансирането на държавната поръчка в сферата на висшето образование на техническите специалности и бакалавърските и магистърски програми по фундаментални природни науки, които са от решаващо значение за развитието на икономиката, каза председателят на БТПП. Той е на мнение, че е необходимо и създаването на механизъм, гарантиращ съответствие на план-приема в професионалните гимназии и във висшите училища с потребностите на бизнеса.
Адаптирането на професионалното образование и обучение към нуждите на пазара на труда трябва да стане чрез насърчаване организирането и провеждането на стажантски програми и практики. За БТПП е важно и създаването на Консултативен съвет по въпросите на висшето образование с участието на всички заинтересовани страни.
Учебните програми трябва да се актуализират и опростят в съответствие с изискванията на пазара на труда, а квалификацията на преподавателите, особено на тези, които преподават специализирани предмети в професионалните гимназии, трябва да се повиши, каза Цветан Симеонов.
Според него размерът на повишение на заплатите на учителите трябва да бъде обвързан с резултатите от външното оценяване. Например, ако има регистрирани по-добри резултати – спад на функционално неграмотните с определен процент, със същата цифра, с която е регистрирано подобрението, трябва да бъде направено увеличението на възнаграждението за съответния учител или училище, каза Симеонов.
