Изпълнението на 3-процентов дефицит в държавния бюджет за тази година е нереално, приема се, че ще има дефицит от 9 процента, ако не се намалят разходите. Без рязки съкращения, единственото решение би било увеличаване на данъците в България, каза председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев в интервю за БТА. АИКБ е ротационен председател на Асоциацията на българските работодатели.
Велев бе попитан за мнението си относно днешното заседание на Съвета за съвместно управление, свикано с цел обсъждане на предложенията по бюджета на страната за сегашната година.
Счита се, че работата, призната от бизнес сектора и общините, струва между 2-3 милиарда лева, което, ако бъде фактурирано, ще доведе до дефицит над 3 процента за 2024 година. Велев напомни, че тази работа трябва да бъде заплатена през 2025 година, но липсват средства. Те можеха да бъдат надлъжени чрез нови заеми, но финансовият министър очаква увеличение на разходите за обслужване на дълга с 60 процента тази година – от 1 милиард до 1,6 милиарда лева. Според Велев, при такова развитие след две години дългът може да достигне 80 милиарда лева.
На края на миналата седмица финансовата министърка Теменужка Петкова поиска от всички основни изразходвачи на бюджети – министерства, институции и общини, да предоставят информация относно задълженията си към доставчици у нас и в чужбина.
Според Велев е необходимо приходите в бюджета да се увеличат с 28 процента през 2025 година, за да се възстанови 3-процентният дефицит, при прогнозиран ръст на икономиката под 7 процента. Той посочи, че без увеличаване на данъците и разпродаване на останалата държавна собственост, тези приходи няма да могат да бъдат постигнати. Велев подчерта, че повишаването на заплатите може да бъде опасно за бюджета, а намаляването им е затруднително без намесата на МВФ.
Необходимост от съкращения в разходите
Велев обясни необходимостта от съкращения в бюджета, като посочи, че в последните години имаше нецелесъобразно разпределяне на средства с цел спечелване на симпатиите на избирателите. От 2020 до 2024 година разходите за персонал в държавния сектор са нараснали с 78 процента, докато социалните и здравните разходи са увеличени с 81 процента, при инфлация от 35 процента за същия период. Според него, бюджетните разходи превишават както инфлацията, така и икономическия растеж. Велев настоява, че решенията, взети от парламента, трябва да бъдат преразгледани, тъй като увеличението на разходите за персонал не може да бъде оправдано при 2,4 процента инфлация.
Според него, заплатите в държавния сектор трябва да се увеличават по-умерено, а работещите там да поемат отговорността за своите осигуровки. Това е единственото решение, според Велев, ако не искаме да стигнем до финансова криза, сходна с тази в Гърция.
Велев споделя, че намаляванията в администрацията са задължителни, особено при намаляване на населението, а с увеличаване на бюджетните разходи за персонал се пренебрегват хората, които допринасят със средства от реалния сектор за бюджета. Той отбелязва, че държавата използва практика на „издърпване“ на бъдещи приходи за текущата година, което води до липса на средства за инвестиции.
Повече работа, за запазване на стандарта
Според Велев, предстоящият период изисква строги мерки и справяне с предизвикателствата, пред които е изправена цяла Европа. Хората трябва да се научат, че трябва да работят повече, за да запазят своя стандарт, вместо да очакват повишение на доходите си.
Той не коментира предложенията на левицата за данък на банките върху печалбата, като посочва, че това решение не осигурява устойчивост в дългосрочен план. С увеличаване на разходите без съответно увеличаване на приходите, страната рискува затруднения, казва Велев.
Той подчертава и нуждата от възстановяване на ДДС на 20 процента за всички сектори, като подчертава важността на справедливост в данъчната система. Необходимо е да се поддържа разумен баланс между корпоративните данъци и данъците върху доходите.
Членството в еврозоната
Относно членството на България в еврозоната, Велев отбелязва, че ако страната не поиска конвергентен доклад до края на февруари или началото на март, може да загуби възможността да се присъедини през началото на 2026 година. Работодателите считат, че е необходимо България бързо да поиска тези доклади, за да избегне отрицателен отговор и забавяне на членството, което изисква стабилизирането на бюджета не само за тази, а и за следващите години.
