Европа трябва да даде приоритет на своята отбрана, а Хърватия е постигнала значителен напредък в тази област, каза днес в Брюксел хърватският премиер Андрей Пленкович, цитиран от ХИНА.
„Европейският съюз трябва да подобри своята стратегическа автономия и да даде приоритет на своята отбрана. Хърватия направи големи крачки в това отношение, постигайки целта на НАТО от два процента от БВП за разходи за отбрана“, каза Пленкович при пристигането си на неформална среща на лидерите на ЕС, посветена на въпросите на отбраната.
Той добави, че 30 процента от тази сума се инвестират в модернизиране на оборудване и оръжия, което бележи голям преход от източните към западните технологии. Това включва придобиване на бронирани превозни средства „Брадли“ (Bradley), танкове „Леопард“ (Leopard), изтребители „Рафал“ (Rafale), хеликоптери „Блек Хоук“ (Black Hawk) и „Кайова Уориър“ (Kiowa Warrior), както и амбициозни планове за инвестиции във флота, противовъздушната отбрана и безпилотните летателни апарати.
Коментирайки съобщението на американския президент Доналд Тръмп за потенциални митнически тарифи за европейски продукти, Пленкович каза, че макар Европейската комисия да е подготвила контрамерки, една евентуална търговска война между САЩ и ЕС би била крайно нежелателна.
„Досега нищо конкретно не е приложено, поради което днешната дискусия ще бъде от полза за оценка на нашите налични възможности. Вярвам, че търговска война между ЕС и САЩ не е в ничий интерес. Ние обаче внимателно следим събитията, включително действията, засягащи други страни в близост до САЩ, така че всички оставаме в повишена готовност“, поясни Пленкович.
Той подчерта, че потенциалните митнически тарифи на САЩ не представляват голяма заплаха за продуктите, които най-често се консумират от хърватските граждани.
„Това, което има значение за нас и което в крайна сметка е положително в политиката на президента Тръмп, е възможността за увеличен износ на газ. Хърватия инвестира сериозно в своя терминал за втечнен природен газ на (далматинския остров) Крък и се превърна в ключов регионален център. Благодарение на тези инвестиции, подкрепени с 580 милиона евро финансиране от ЕС, разширихме главните газопроводи, което прави Хърватия готова за бъдещи енергийни източници като водорода“, заключи Пленкович.
