Синдикатите и работодателските организации в България обявиха приоритетите си за 2025 година.
Политиката по доходите в бюджет 2025 за ръст от минимум 10 процента в обществения сектор е без алтернатива за КНСБ и КТ „Подкрепа“. Синдикатите настояват да бъде въведен необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата за страната. Сред другите им искания са актуализиране на размера на минималното обезщетение за безработица, както и да се предприемат незабавни мерки за трайно регулиране на проблема с т.нар. енергийна бедност.
Макроикономическа, финансова и данъчна стабилност, рекалибриране на зелената сделка за конкурентоспособна индустрия, членство на България в еврозоната и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и образованието са основните приоритети на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) за тази година. КНСБ също настоява за ускорени стъпки за присъединяване към еврозоната и ОИСР.
От КНСБ публикуваха днес на сайта си приоритетите си в пет сфери и исканията си към новото правителство за спешни действия по ключови политики. Тази седмица от КТ „Подкрепа“ също публикуваха становище по бюджета и исканията на синдикалната организация към правителството. На 20 януари АОБР представи приоритети си за 2025 година.
Икономическа и подоходна политика
КНСБ иска от новото правителство ежегодна хоризонтална политика по доходите в обществения сектор, която да гарантира поне 10 процента ръст на заплатите на работещите в отделните сфери – образование, здравеопазване, земеделие, култура, транспорт, държавно управление. КТ „Подкрепа“ също се обяви за гарантиране на ръст на възнагражденията на работещите в обществения сектор, включително и в делегираните дейности, както и за увеличаване на заплатите на работещите в държавните предприятия поне с 10%, при спазване на нормативните изисквания и подписаните колективни трудови договори.
От КТ „Подкрепа“ искат анализ и актуализиране на размера на минималната работна заплата, във връзка с рязкото поскъпване на основни стоки и услуги от 1 януари на текущата година. КНСБ настоява за изготвяне на методология за официално измерване на заплата за издръжка, както и предприемане на действия за доближаване на минималната работна заплата до тази заплата.
АОБР настоява за отмяна на чл. 244 от Кодекса на труда и въвеждане на прозрачен механизъм за засилване на договорното начало при определянето на минималната заплата за страната, съобразен с Конвенция № 131 на Международната организация на труда и правилното транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати. Според АОБР този член противоречи на международното право и отчита един-единствен индикатор вместо най-малко четири, както е записано в Директивата. При това отчитане се допуска грешка при измерване на съотношението на брутна средна заплата към основна минимална работна заплата. Тази грешка е в размер на 26 на сто, посочват от АОБР.
Минималната заплата трябва да забави растежа си, за да може да се мисли за икономически напредък в България, смятат работодателите.
И двете синдикални организации са за въвеждане на необлагаем минимум. Предложението на КНСБ е за преструктуриране на данъчната система – за 15-процентова ставка на ДДС, на налозите върху доходите на физическите лица и на фирмите и необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата за страната.
От АОБР настояват за запазване на съществуващия данъчен модел и намаляване на дела на брутния вътрешен продукт (БВП), преразпределян през държавния бюджет, рязко намаляване на административната тежест, особено за малкия и среден бизнес, насърчаване на инвестициите в реалния производствен сектор. Работодателите се обявиха за краткосрочни мерки и незабавни действия в борбата със сивата икономика, корупцията, монополизацията и картелизацията, възстановяването и активизиране на инвестициите в железопътния, морския и речния транспорт и връзките между тях, изграждане, рехабилитация и поддръжка на алтернативни шосейни маршрути и довършване на магистралите.
Осигурителна политика
От КТ „Подкрепа“ се обявиха за промяна в осигурителната политика – актуализиране на минималния и максималния осигурителни доходи, разширяване на осигурителната основа, актуализиране на размерите на обезщетенията, особено за отглеждане на дете и при безработица.
От КНСБ искат минималният осигурителен доход за всички осигурени лица, в т.ч. самоосигуряващите се, да се установи най-малко на ниво минималната работна заплата за страната (1077 лв., без да се допуска изключение за отделни групи осигурени лица/селскостопански производители, тютюнопроизводители и т.н.).
Максималният осигурителен доход е предвиден да нарасне през 2025 г. до 4130 лева. КНСБ настоява през 2025 г. да се планира с ръст, превишаващ този на минималната работна заплата за 2025 г., от 15,4 процента. Това би означавало размерът му да се установи на 4327 лв. В дългосрочен план ръстът на този параметър трябва да превишава този на минималната заплата и средния осигурителен доход, за да се гарантират справедливо правата на високодоходните групи, смятат от КНСБ.
От КТ „Подкрепа“ се обявиха за актуализиране на размерите на обезщетенията, особено за отглеждане на дете и при безработица.
КНСБ иска преустановяване на връзката на всички краткосрочни обезщетения с минималната работна заплата за страната, което, според синдиката, води до допълнителен, неоправдан икономически и фискален риск за бюджета. Минималното обезщетение за безработица да се увеличи така, че месечният му размер да достигне поне нивото на националната линия на бедност за 2025 г. от 638 лв, настояват от КНСБ. Това означава минимален дневен размер на обезщетението за 2025 г. в размер на 30 лв.
С бюджета на ДОО за 2025 г. е наложително да се заложи ръст на осигурителните вноски за Фонд „Пенсии“ поне с 2-2,5 процентни пункта, а при средносрочните мерки да се предвиди и увеличение на вноската за универсален пенсионен фонд от втория стълб на пенсионното осигуряване (2027-2028 г.) с поне 2 п.п., смятат от КНСБ и допълват, че това е било договорено между социалните партньори още в 2015 г., но впоследствие е било отменено.
Според КНСБ осъвременяването на пенсиите от 1 юли по „швейцарското правило“ (между 8 и 9 на сто) трябва да се приложи за увеличение размера на максималната пенсия. Така тя да се определи в размер между 3672 и 3706 лв. като стъпка към постепенно увеличаване на съотношението минимална/максимална пенсия и отпадане на т.нар таван. Със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване изплащането на установения нов максимум може да се регламентира от началото на следващата година, посочват от КНСБ. Според синдиката задържането на максималната пенсия увеличава броя на лицата с ограничен размер, което предизвиква и съответно нарастване на недоволните и ограничава стремежа към осигуряване на високи доходи.
Енергетика и зелен преход
Гарантирането на компенсаторния механизъм за високите цени на електроенергията, докато има необходимост, и приемането на механизъм и процедури за подписване на дългосрочни договори за енергоинтензивните предприятия, са сред приоритетите на АОБР в областта енергетика и зелен преход.
КНСБ иска да се предприемат незабавни мерки за трайно регулиране на проблема с т.нар. енергийна бедност. Министерски съвет да създаде Обсерватория за справяне с енергийната бедност като компетентен орган за разработване и администриране на мерките за подпомагане на енергийно бедните и уязвими клиенти, финансирани от бюджета и от Социалния климатичен фонд, настояват от КНСБ.
От КТ „Подкрепа“ също искат политики за преодоляване на бедността (енергийна, водна, транспортна, по европейски критерии за фрагментация) и неравенствата. КТ „Подкрепа“ настоява за отлагане на либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители поне с три години.
От АОБР се обявиха за гарантиране на компенсаторния механизъм за високите цени на електроенергията, докато има необходимост и приемането на механизъм и процедури за подписване на дългосрочни договори за енергоинтензивните предприятия. Активизиране на оперативната работа на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка с оглед постигане на структуриран и балансиран подход при формиране на националните политики по т.нар. зелен преход във всичките му елементи и рекалибриране на зелената сделка, също е приоритет на Асоциацията за тази година. За организацията са важни и изграждането на нови производствени мощности в областта на електропроизводството само при конкурентна цена за потребителите, повишаване на ефективността на държавните предприятия в сектор „Енергетика“, както и преминаване към пълна либерализация на пазара на електрическа енергия с ограничаване на субсидирането на цените единствено до енергийно бедните.
КНСБ настоява за изготвяне на позиция и активно участие на държавата в започналите процеси на предоговаряне Европейската зелена сделка, както и активно участие в изготвяне на новия проект на ЕК „Сделка за чиста индустрия“, съгласувано със социалните партньори. Синдикатът настоява за реразглеждане на проекта за Енергийна стратегия до 2030 г. с визия до 2050 г. в съответствие с целите на актуализирания Интегриран национален план „Енергетика и климат“, както и за определяне на националните приоритети за нисковъглеродни инвестиции, които могат да бъдат финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост и Териториалните планове за справедлив преход:
КНСБ иска да бъде изготвен Национален план за действие за справедлив преход към нисковъглеродна икономика, разработен на базата на задълбочен социално-икономически анализ на изпълнението на Европейския зелен пакт в България, както и правителството да представи генерален план за комплекса „Марица Изток“ в съответствие с решението на НС за прекратяване на въгледобива през 2038 г., съпроводен с решения за бъдещето на държавните активи и човешкия ресурс. От синдиката искат МС да представи законов регламент за Национална програма за компенсиране на работниците и служителите, засегнати от преструктурирането предприятията от въгледобива и производството на електроенергия от въглища, която да бъде одобрена от НС.
Образование и пазар на труда
По темата „Образование и пазар на труда“ сред водещите приоритети за АОБР е ориентирането на средното и висше образование към потребностите на пазара на труда. Сред другите важни за бизнеса приоритети е по-нататъшно облекчаване, ускоряване и поевтиняване на процедурите за внос на работници от трети страни в България и мерки за насърчаване на устойчивата им заетост в България, както и разработване на програма и пакет от мерки за привличане и завръщане в страната на висококвалифицирани и дефицитни специалисти.
Разширяване обхвата на обучението чрез работа (дуалната система за образование и обучение) чрез допълване на местата за качествено професионално обучение, съобразно технологичния процес, искат от КНСБ. От синдиката настояват за създаване на високотехнологични центрове за практическо обучение, стажуване и чиракуване на регионален принцип с участието на социалните партньори. КНСБ се обявява и за въвеждане на секторни фондове за квалификация и преквалификация, ориентирани към перспективни за икономиката ни сектори – с разписан механизъм за отчисление на процент от годишната печалба, или от Фонд „Работна заплата“ на всяко предприятие, за което работодателите да ползват данъчни облекчения.
КНСБ иска да бъде приета Национална програма за привличане на лица от българската диаспора и завръщането им в Република България, като Конфедерацията е разработила такъв проект. Синдикатът се обявява и за разработване и приемане на нов Закон за насърчаване на заетостта, чрез който да бъде провеждана ефективна политика по заетостта, отразявайки потребностите на хората и икономиката.
КТ „Подкрепа“ апелира за насърчаване разширяването на обхвата на колективното договаряне, с цел обхващане на 80 процента от наетите. КНСБ също се обявява за предприемане на спешни мерки за увеличение на покритието на колективното трудово договаряне, включително по отношение на заплащането, за работниците и служителите във всички икономически дейности.
До 14 февруари в Министерския съвет ще бъде внесен нов проект на Закон за държавния бюджет за 2025 г., както и проектите на закони за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване, съобщи на 28 януари министърът на финансите Теменужка Петкова.
В държавния бюджет няма да се режат заплати в публичния сектор, социални плащания, както и няма да се вдигат данъците. Ще бъдат приложени редица мерки за борба със сивата икономика, обявиха от правителството.
