Г-н Сарафов, който остава начело на прокуратурата, продължава да дължи отговори на редица важни въпроси.
АКФ оценява положително вчерашното решение на Народното събрание, с което де факто се прекрати опорочената процедура за избор на нов главен прокурор.
Както от АКФ многократно сме подчертавали, Висшият съдебен съвет няма легитимност да избира ръководителите на прокуратурата и съдебната власт. Това се дължи както на изтеклия му мандат – една от гаранциите за независимост – така и на множеството основателни критики към начина му на работа, включително при избора и освобождаването на предишния главен прокурор Иван Гешев, както и при назначаването на настоящия и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов.
След гласуваните вчера промени в Закона за съдебната власт днес Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) отложи процедурата, която целеше да легитимира задкулисно мотивирано назначение, в която единствен кандидат беше г-н Сарафов.
След приетите вчера законодателни промени г-н Сарафов, който вече почти 18 месеца временно изпълнява длъжността главен прокурор, както изглежда ще остане на поста за още шест месеца, тъй като новоприетият закон ще важи само занапред. Същият срок ще важи и за председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков, който също е с изтекъл мандат и е назначен от ВСС за временно изпълняващ длъжността в разрез с решение на Конституционния съд по к. д. 11 от 2004 г.
Депутатите не намериха воля за приемането на други важни текстове за повишаване независимостта на съдебната система: за т. нар. „двойно мнозинство“ при избора на председатели на ВАС и Върховния касационен съд; за по-голямо мнозинство във ВСС след вето на президента. Не намери подкрепа предложената забрана “тримата големи” в съдебната система да продължават да изпълняват функциите след края на мандатите си.
В следващите месеци е от ключово значение Народното събрание да избере нови членове на ВСС и то такива с високи нравствени и професионални качества. Изборът на нов главен прокурор следва да се проведе измежду лица, отговарящи на конституционните изисквания за почтеност, независимост, професионализъм и пораждащи обществено доверие за способност за управление на прокуратурата и разрешаване на проблемите на системата на наказателното правосъдие.
АКФ още от 2020 г. осветява множество данни за свързаност на г-н Сарафов с мрежите за неправомерно влияние в правосъдието начело с Петьо Петров „Еврото“ и Мартин Божанов „Нотариуса“ от разследванията „Осемте джуджета“ и „Списък за бърз контрол“. Поради това, г-н Сарафов, който остава начело на прокуратурата, продължава да дължи отговори на редица важни въпроси:
1. През юли 2023 г-н Сарафов заяви пред ВСС, че: „Казусът „Осемте джуджета“ е изключително грозна, груба и безпардонна употреба на специализираната прокуратура, която е използвана за разчистване на сметки“, „Изясняването на този казус е ключов залог за бъдещото нормално функциониране на прокуратурата. Аз ще направя всичко, за да се изясни всичко по законен начин, включително за активизиране на наказателна отговорност срещу замесените лица“. Въпреки това, към момента тези заявки не са изпълнени, разследването няма развитие и г-н Сарафов дори не го споменава. Самият Петров е в неизвестност и не се издирва.
2. Г-н Сарафов все още не е дал достатъчно убедителен отговор за снимката, на която се вижда топло ръкостискане между него и Петьо Петров „Еврото“. В допълнение, в интервю за вестник „24 часа“ специалният прокурор Талева твърди, че има показания на много свидетели, че г-н Сарафов е посещавал многократно ресторант „Осемте джуджета“, където се е срещал с Еврото.
3. През март 2024 г. бяха публикувани показания на градския прокурор на София Илиана Кирилова, която говори за близки семейни и колегиални отношения с Петьо Петров – Еврото. Същевременно, през 2023 г. в публичното пространство беше разпространена снимка на сегашния и. ф. апелативен прокурор на София Емилия Русинова пред ресторанта „Осемте джуджета“. Как г-н Сарафов коментира факта, че най-важните прокуратури в страната – Софийска градска прокуратура и Апелативна прокуратура – София – се управляват именно от прокурори, близки до Петьо Петров – Еврото?
4. Разполага ли г-н Сарафов с данни за купени магистрати, политици и журналисти и, ако да, какви действия е предприела прокуратурата в тази насока?
5. През 2023 година, след конфликта му с тогавашния главен прокурор Иван Гешев, г-н Сарафов твърди, че служители на пресцентъра на Прокуратурата на Република България са съчинявали сигнали до медиите за извършени престъпления от определени лица, които после са използвани като законен повод за образуване на досъдебни производства. Търсена ли е отговорност на служителите в пресцентъра на ПРБ след встъпването в длъжност на г-н Сарафов?
6. Как обяснява г-н Сарафов големия брой новоназначени заместници на градския и апелативния прокурор в София? По какъв критерий се назначават те? Има ли причина те да бъдат назначавани сред хора, които не работят в тези институции, а идват от районни прокуратури или следствени служби?
Текстът е публикуван на страницата на Антикорупционния фонд. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
