След като бъдат създадени комисиите, част от тяхната дейност е да започне попълването на регулаторите, заяви в ефира на БНР председателят на Народното събрание (НС) Наталия Киселова.
Най-важното, по думите ѝ, е да бъде съставено правителство. Ако има разговори за кабинет, мисля, че ще има и за регулаторите, посочи Киселова. Според нея разговорите за Висшия съдебен съвет трябва да бъдат извадени пред скоби, защото там е нужно по-сериозно мнозинство, което да подкрепи промените.
На въпрос дали има достатъчно време да бъде спрян изборът на Борислав Сарафов за главен прокурор, тя обясни, че на 7 януари е първото заседание на комисията по правни въпроси, която трябва да разгледа три законопроекта за промени в Закона за съдебната власт и зависи как ще се развие процедурата.
„Не искам да обещая, че на 16 януари ще има закон, по-скоро Сарафов ще бъде избран, за да бъде назначен от президента, но е имало случаи, когато номинацията е била връщана“, обясни Киселова.
Тя предположи, че е възможна косвена връзка между разговорите за правителство и избора на главен прокурор. Проблемът, по думите ѝ, не е кой ще бъде избран, а как е отговорен и как може да бъде контролирана дейността на прокурорите.
„Има два варианта за управление, за мнозинство. Единият е с ГЕРБ, другият е без ГЕРБ. Въпросът е дали най-голямата парламентарна група трябва да участва в него“, посочи Киселова. И добави -“ ако погледнем по-широко, без ГЕРБ не може да има законови промени, които изискват квалифицирано мнозинство, и това дава отговор на въпроса защо „Демократична България“ водят с тях разговори. Най-разумно е първите две големи групи да се обединят и да определят стъпки, по които да се движи държавата“, смята председателят на НС.
По отношение на бюджета Киселова отбеляза, че бюджетната комисия се събира на заседание на 7 януари, в дневния ред са трите бюджета(на ДОО, НЗОК и държавният бюджет), заедно с промени в данъчните закони.
„Дали Министерският съвет ще внесе в НС удължителен бюджет е решение на правителството, но няма пречка на първото заседание на бюджетната комисия той да бъде разгледан, изтъкна още Наталия Киселова. „Имаме добра комуникация с премиера и с финансовия министър“, добави тя.
Според нея като юрист предлаганата реформа в Митниците и НАП чрез преходните разпоредби на бюджета не е добро законодателно решение. Не трябва сериозни въпроси да бъдат „промушвани“ през преходни и заключителни разпоредби, подчерта Наталия Киселова.
По спорната тема за декларацията за Украйна и „формализиране да се даде мандат“ от НС на правителството да сключи споразумение за сътрудничество с Украйна, Наталия Киселова коментира:
„След като започна изслушването по искане на една от ПГ – ДПС-НН, беше внесен проект за решение. По правилник председателят на НС може да предложи включване в дневния ред. Моите аргументи, поради което не го включих, са следните: решение на НС по такъв начин не е допустимо. НС има правомощия в областта на външната политика, отбраната и сигурността да ратифицира международни договори по определен ред. След като не е международен договор, а международно споразумение, компетентно е правителството. Ако министър-председателят е искал мандат, той трябваше да дойде в НС предварително, преди да бъде оповестено решението на правителството. На трето място, в условията на спешност, това е извиване на ръце и усилия да има скандал в НС. Не виждам защо трябваше по този начин да има ескалация на напрежението.“
Трима депутати още не са се отказали от имунитета си, поискан от главния прокурор, каза доц. Киселова.
Искането е за повдигане на обвинение. Допустимо е да бъде задържан след като се поиска разрешение от НС, поясни Наталия Киселова за казуса с Кирил Петков, който на 10 януари е призован за повдигане на обвинение.
„Щях да свикам Народното събрание. Това са въпроси, които са много тежки за отговорността на един човек“, посочи Киселова в отговор на въпрос как щеше да постъпи на мястото на Рая Назарян като председател на парламента относно имунитета на Джейхан Ибрямов.
