В разгара на преговорите за съставяне на правителство, което, според заявките на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов – трябва да има проевропейски и про НАТО-вски профил, мандатоносителите най-неочаквано призоваха премиера Димитър Главчев да оттегли искането на правителството, с което трябва да бъде подписано споразумение между България и Украйна в областта на сигурността.
По-рано днес срещу споразумението се обявиха очаквано от БСП и „Възраждане“, а ПП-ДБ заявиха, че ще подкрепят подобно споразумение.
Мотивите, с които от ГЕРБ отказват да подкрепят подобно споразумение, са, че „моментът не е удачен“ и че това трябва да бъде направено от редовно правителство.
За нас е безкрайно неудачен моментът, който е избран от премиера Главчев да внесе подобен тип споразумение в парламента, каза пред журналисти депутатът от ГЕРБ-СДС и бивш външен министър Даниел Митов.
В края на живота на това служебно правителство се предлага текст, който ще предизвика прекалено „разгорещена динамика“, отбеляза Митов.
В момента водим разговори за съставяне на солидно парламентарно мнозинство, което да избере кабинет с 4-годишен мандат, а подобен тип предложение може да попречи дори на преговорния процес и да породи динамика, която е нежелателна, коментира още той в кулоарите на парламента, смята той и призова Димитър Главчев – дългогодишен депутат от ГЕРБ и бивш председател на парламента, да оттегли споразумението.
Подобен тип решение трябва да се вземе от редовен кабинет, а не сега да водим полемики и след това редовен кабинет да се чуди дали да променя параметрите, заяви още депутатът от първата политическа сила.
Това споразумение е безкрайно закъсняло. Трябваше да бъде подписано преди година, когато другите държави членки от НАТО и Европейския съюз преговаряха по параметрите за подобен тип споразумения и ги подписваха, каза още Митов.
Същевременно с писмо до служебния премиер парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ изрази своето категорично несъгласие с изготвеното от служебното правителство Споразумение за сътрудничество в областта на сигурността между Република България и Украйна, съобщава БНР, като се позовава на съобщение от пресцентъра на левицата.
С това споразумение България поема 10-годишен ангажимент към Украйна за политическа, икономическа и социална помощ за украинските бежанци, разселени на територията на Република България, обучение на военни и продължаваща военна помощ. Заложена е възможността то да бъде удължено и след този период, пише в писмото.
Според БСП – Обединена левица това е срещу интересите на българския народ, защото за пореден път на хората се натрапва политика, подготвена извън България.
Подобно споразумение не само поддържа, но разгаря конфликта, а не способства за неговото прекратяване и постигане на траен мир, се казва в писмото.
От „БСП – Обединена левица“ от началото на военния конфликт сме се обявявали за мирно решение чрез дипломатически подход, припомнят от парламентарната група и добавят, че в момента гласовете за мир в целия свят се усилват и световното геополитическо статукво започна да приема идеята за прекратяване на огъня и налагане на мирни преговори.
Взетите до момента решения на Народното събрание не могат да бъдат основа за подписване на това споразумение, българският парламент не може да бъде използван като индулгенция за подобни произволни вредни решения на изпълнителната власт, се отбелязва още в писмото на левицата.
Според „БСП – Обединена левица“ е недопустимо подобно споразумение да се изпраща в Народното събрание и да се иска по него реакция за по-малко от 24 часа. Споразумението се нуждае от дебати в пленарната зала и постигането на консенсус по текстовете.
Споразумението се нуждае от ратификация, а не използването на подход към парламентарните сили, с който се принизява парламентарният характер на българската държава, подчертават от БСП.
Румен Радев ще се срещне с унгарския премиер Виктор Орбан в петък
Подобно становище изразиха и от „Възраждане„. „Становището на ПГ на „Възраждане“ е България да не подписва споразумението за сътрудничество с Украйна. Смятаме, че накърнява интересите на държавата ни, застрашава нашата безопасност и всеки, който го подпише, подлежи на съдебна отговорност. Нека да се максимално ясно – хората, които ще приемат това решение и хората, които ще го подпишат, на първо място Главчев, подлежат на съдебна отговорност за държавна измяна“, каза Костадин Костадинов.
Споразумението беше приветствано от ПП-ДБ и ДПС-Ново начало.
„Естествено, че го подкрепяме, най-малкото, защото то по никакъв начин не промяна политиката на България, която е била до момента. То е важно в много отношения. Първо, то е общоевропейско и ще бъде прието на общоевропейско ниво и второ, България трябва да има адекватно отношение към Украйна. Съвсем скоро и България да участва сериозно във възстановяването на Украйна, където ние ще имаме много възможности като държава. Така че, това е абсолютно безспорно за нас, един доста рутинен акт“, коментира Иво Мирчев- ПП-ДБ.
По-рано днес Димитър Главчев призова Народното събрание да даде нарочен мандат на служебния кабинет за подписване на споразумението за сътрудничество в областта на сигурността с Украйна, „с оглед предвидената дългосрочна рамка (10-годишен срок на действие) в духа на парламентарното управление, в изпълнение на Конституцията и практиката на Конституционния съд“.
В писмо до парламента служебният министър-председател посочва, че споразумението не попада в обхвата на Виенската конвенция за правото на договорите (1969 г.) и предвижда политически ангажименти в съответствие с взетите решения от Народното събрание.
От 27 държави членове в Европейския съюз само шест страни – Австрия, България, Кипър, Малта, Словакия и Унгария, не са подписали подобен акт, се казва в писмото.
Отбелязва се също така, че в чл. 105, ал. 1 от Конституцията на Република България е регламентирана общата компетентност на Министерския съвет да ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната.
„Съгласно Решение № 20 от 23 декември 1992 г. по конституционно дело № 30/1992 г. служебното правителство в рамките на тази обща компетентност, предоставена на Министерския съвет, е оправомощено да решава текущите въпроси на вътрешната и външната политика. Конституционните съдии в мотивите на цитираното решение стигат до извода: При положение, че в България е установено „парламентарно управление“ (чл. 1, ал. 1 от Конституцията), същностен белег на което е необходимостта от доверие на Народното събрание към правителството, обстоятелството, че служебното правителство е назначено от президента, дава основание да се счита, че функциите му са ограничени“, пише още в писмото на премиера.
