Моменталният президент на Южна Корея Хан Док-су е опитен технократ, който заема поста след импийчмънта на Юн Сук-йол. Той е известен с дългогодишния си опит и репутацията си на логичен и разсъдлив човек, които може да са му от полза в новата му роля, според Ройтерс.
След гласуването на Националното събрание за импийчмънта на Юн, Хан поема временната президентска функция според законодателството на страната, след краткотрайното му военно положение.
В Южна Корея, в плен на партийната поляризация, Хан е фигура с разнообразен опит и се представя като лидер, независим от партийните разделения, отбелязва Ройтерс.
Справяйки се с политическата криза и предизвикателствата, свързани със северната съседка Северна Корея и икономическото развитие на страната, Хан се изправя пред предизвикателството да управлява страната в трудни времена.
На 75 години, Хан е участвал в управлението на страната за повече от тридесет години, действайки с пет президента на страната. С докторска степен по икономика от Харвард, той се отличава с познания в областта на икономиката и дипломацията, които му помагат в политическата си кариера, отбелязва Ройтерс.
От началото на мандата на Юн през 2022 г., Хан е министър-председател и това е вторият му период на този пост след 2007-2008 г. Той е активен в международния план, участвайки в подписването на Споразумението за свободна търговия между Южна Корея и САЩ.
Хан е бил посланик на Южна Корея в САЩ през 2009 г., управляващ петролната компания „Ес-ойл“ (S-Oil) и има значителен опит в политиката и дипломацията.
Предстои Хан да остане президент на страната до решението на Конституционния съд за отстраняването или възстановяването на Юн. В случай на отстраняване, ще трябва да се проведат президентски избори.
Опозиционната Демократическа партия е подала жалба срещу Хан и той е подложен на разследвания. В случай на импийчмънт, следващият по ред за временен президент ще бъде министърът на финансите, отбелязва Ройтерс.
Конституцията не е ясна относно правомощията на министъра-председател в такива случаи, но се предполага, че той може да е ограничен в изпълнението на президентските си функции, за да не доведе до провал в държавните дела.
