Владислав Панев е български икономист и политик. Бивш съпредседател на Зелено движение и бивш член на председателския съвет на обединение Демократична България. Роден на 6 април 1976 г. в Димитровград. Завършва икономика в УНСС. От 1999 до 2002 г. работи във вестник „Банкер“, а в периода 2002 – 2004 г. в „Дневник“. През 2006 година става управител на компании в областта на финансите и недвижимите имоти. Получава лиценз за инвестиционен консултант и професионален инвеститор. Публикува на икономическа и екологична тематика в български и чуждестранни медии. Избран е за съпредседател на ПП „Зелено движение“ през 2016 година, като заемо тази позиция до ноември 2023г.[ През м. май 2024 г. прекратява членството си в „Зелено движение“.
– Г-н Панев, вероятно за първи път има такава остра реакция срещу Закона за бюджета. Видяхме и остра реакция от страна на БНБ, откъдето предлагат да не бъде приеман законът. Единствено високите разходи ли, заложени в него, са проблематични?
– Това са високите разходи, които водят след себе си и високи приходи. А високите приходи са свързани с повишаване на данъчното облагане на хората и на бизнеса и това се вижда от бюджета.
По-добре е този бюджет да бъде изхвърлен през прозореца и да се чака редовно правителство. Винаги, когато нямаме ясно парламентарно мнозинство, се приемат закони последните няколко месеца, които надуват, в случая – с милиарди, разходите.
В същото време имаме служебно правителство, което не е отговорно пред някого. То е подбрано от един член от “домовата книга” – г-н Главчев, който не носи отговорност пред никого и той чисто счетоводно смята какви биха били бюджетните разходи на база решенията на парламента, плюс, очевидно – увеличава заплатите на държавната администрация. И оттам като се получи числото 46% от БВП, вади 3% бюджетен дефицит и получава 43% приходи, които трябва да бъдат осигурени отнякъде.
И сега се започва голямата математика – откъде тези приходи ще бъдат осигурени, защото това е ръст на приходите с около 20 млрд. лв., както и на разходите, спрямо тази година.
И се получава какво? Амнистия на капитали и се пише едно число 4-5 млрд., които ще бъдат събрани оттам, което означава да бъдат амнистирани над 20 млрд. лв., които да бъдат обложени. Това е пълен абсурд, съответно няма да бъде изпълнено. Но на тях това не им е голяма драма, тъй като е важното какво ще рапортуваме като приет бюджет пред Еврокомисията за влизането ни в еврозоната, а не след това какво ще е реалното изпълнение на бюджета.
Измисля се данък “природни богатства” и цял сектор скача, тъй като това се прави в последния момент и променя коренно данъчното облагане на минния сектор, беше измислен данък, който не се въведе – за банките, и съответно част от партиите продължиха с популизма си и заявиха, че тези данъци са много хубави, тъй като трябва да защитят разходите.
Други партии казаха: “3% дефицит не е важен, може и да е повече, така че дайте да надуем още разходите – да увеличим още заплати, да отпуснем още капиталови разходи”… и се получава една страхотна бомба, не просто за това дали ще влезем в еврозоната или не, а разширяването на дефицита означава една дългова спирала, която е точно по подобие на Гърция преди 15-20 години.
– Това увеличение на заплатите в администрацията беше ли наложително да се направи и то сега?
– Не е нужно. Нещо повече – в частния сектор имаме дефицит на кадри, а при такъв ръст на заплатите в държавния сектор кадрите ще отидат в администрацията, което още повече ще ожесточи кризата за кадри в частния сектор.
Имайте предвид, че 46 процента от БВП е 6% повече от нормалните 40%, които са постигани средно в последните години. Няколко години “Демократична България” заложихме като цел 33% от БВП, тоест спрямо бюджети от минали години, ръстът на разходите беше близо 13 млрд. лв. повече от нормалното, а от това, което целим от ДБ ръстът е от 13 процента, това е към 30 млрд. лв.
Тоест, с толкова трябва да бъдат намалени разходите, ако искаме да имаме една здравословна данъчна и икономическа среда, така че да догонваме в ръста и благосъстоянието Западна Европа. Ние с тези 46% сме на средноевропейски нива, което за икономика като нашата никак не е здравословно.
– По отношение на данъчната амнистия – появиха се коментари за това, че така се прави опит за скрито подпомагане на определени фирми?
– Според мен това е един счетоводен трик, който искат да извършат. Какво се получава? Бюджетът отпуска 2 млрд. лв. на ББР под формата на увеличение на капитала, което не е бюджетен разход. Това е инвестиция. След това тези 2 млрд. лв. се раздават на фирми, които искат да си погасят стари данъчни задължения, те ги погасяват и ги връщат в бюджета и тези 2 млрд. лв. вече са бюджетен приход.
Тоест, бюджетът е извадил 2 млрд. и си е върнал 2 млрд. обаче от това има 2 млрд. излишък – това е счетоводен трик и манипулация с цел чисто счетоводно да се намали бюджетният дефицит, но реално пари от това няма да влязат в хазната. ББР искат да я използват за някакъв параван за такива схеми.
– Говори се за фирми, близки до определени хора на държавно ниво…
– Това не мога да коментирам, но този данък с изчистването на капитали от сивия сектор на практика… Имайте предвид, че ние в момента сме под наблюдение като страна в сивата зона за пране на пари. Ние, ако приемем такъв данък и да обложим мръсните пари, то всъщност държавата ще подпомогне прането на пари. Тогава дали ще останем само в сивата зона, а няма да отидем в черната директно? Това е един въпрос, който вероятно не е повдиган досега, но замен е доста странно.
– Какво трябва да се промени в този бюджет? Вие казвате – изобщо да не се приема, но той така или иначе е внесен в парламента. Ако трябва да се редактира, какво трябва да се промени, за да се стимулира растежът?
– Първо, бюджетните разходи трябва да се свият до 40% от БВП поне, което е 13 млрд. рязане на разходи, спрямо представения бюджет. Трябва да се прегледа перо по перо откъде трябва да бъдат изрязани тези разходи.
Очевидно е, че от капиталови разходи могат – заложени са 14 млрд., което е двойно повече от изпълнението за 2024 година. Тази година 7 млрд. лв. я бъдат похарчени за капиталови разходи, я – не. Знаете пък, че по това перо е най-голямата корупционна яма, защото там пари раздават на приближени фирми, които я строят пътища, я ги строят с по-малко материали.
Така че спокойно едно 4-5 млрд. лв. от там могат да бъдат съкратени и пак да имаме ръст на капиталовите разходи спрямо тази година. Още 1-2 млрд. могат да бъдат съкратени от заплати в държавната администрация и трябва да се прегледа още къде има драстични несъответствия.
– Антикризисния ДДС за ресторантьорите ще бъде върнат, но той вероятно няма да е достатъчен, за да гарантират приходите…
– Той няма да е достатъчен, ако не бъдат съкратени разходите. Ако разходите бъдат намалени с 10-13 млрд., тогава това ще е достатъчно и няма да има нужда от допълнителни приходи.
– Очаквате ли да има съпротива за връщането на този данък?
Очаквам. При положение, че ние нямаме ясно мнозинство в парламента, очаквам съпротива абсолютно за всичко. С изключение на амнистията, защото там никой не е засегнат. Напротив, много хора биха могли да си изчистят капиталите. Но очаквам съпротива и за увеличението на намалените ДДС, очаквам съпротива и срещу намалението на бюджетните разходи.
Пеевски вече заяви, че той е категорично против намаление на капиталовите разходи, вероятно защото там най-много може да се пипа. Ще има голяма съпротива срещу това да бъдат орязани заплатите на администрацията, особено ако нямаме ясно парламентарно мнозинство.
Ситуацията е много опасна. Ще има натиск за допълнителни разходи. Например в енергетиката, защото там не са заложени компенсации за бизнеса, каквито в момента има и те са доста безумни и в момента. Много вероятно е в комисиите и в зала такива компенсации да бъдат поискани. Така че тези 46% може да не са всичко. Те могат да бъдат увеличени и на 50%.
– Този бюджет, ако трябва да бъде пренаписан, ще бъде глътнато сериозно парламентарно време. Дали ще стигне времето за приемането на промените в Закона за съдебната власт, с които се предвижда спирането на избора на Борислав Сарафов за нов главен прокурор?
– Ако бюджетът бъде отхвърлен на първо четене, времето ще стигне, защото няма да се занимаваме със сегашния бюджет, внесен от правителството. Ще има време за сдруги неща. Но парламентът още не е избрал комисии, няма как да бъде разглеждано нищо – нито бюджетът, нито ЗСВ. Така че все още сме в изчаквателна позиция и за това.
– Ще бъде приет или по-скоро отхвърлен този бюджет, според вас?
– Не знам кое е по-вероятното. Ако имат разум, ще отхвърлят този бюджет. Искам да подчертая и още нещо. В прогнозата на МФ е записано, че очакват за 2024 г. бюджетният дефицит да бъде 3.3 процента. Тоест, над 3 процента за еврозоната.
Това е на касова основа. И пишат, че ще направят всичко възможно бюджетът, който е на начислена основа и който е важен за еврозоната, да бъде в рамките на 3 процента.
И това го пишат 20 дни преди края на календарната година. Тоест, 20 дни преди края на годината те нямат абсолютно никаква сигурност, че бюджет 2024 ще бъде в рамките на 3 процента, а какво остава и за 2025 година, където виждаме какво е съотношението приходи-разходи с някакви имагинерни приходи, които по-скоро няма да бъдат изпълнени.
– Как неприемането на бюджета ще се отрази върху перспективите ни за еврозоната?
– Зависи кога бъде внесен нов бюджет. За мен той трябва да бъде внесен от редовно правителство, както между другото стана през 2023 година. Тогава служебното правителство отказа, и според мен с основание, да внесе бюджет. Чак когато се сформира правителството на акад. Денков беше внесен бюджет и беше приет в края на юли 2023 г., тоест 7 месеца след началото на годината.
Сега ако февруари-март приемем бюджет с до 3 процента дефицит, според мен ще има време да бъде направен доклад за еврозоната и да бъдем приети вероятно от 1 януари 2026 г. И това при условие, че първо, инфлацията намалее, и второ, дефицитът за 2024 г. е в рамките на 3 процента, защото и това не е сигурно
