Антикорупционният фонд (АКФ) разкри сериозни нарушения при изпълнението на стратегическия проект за разширяване на газохранилището в Чирен, който е на стойност стотици милиони евро.
Служебният министър на енергетиката Владимир Малинов, бивш изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД, беше изслушан вчера в Народното събрание относно провала на проекта.
В многословното си изказване министър Малинов направи няколко важни признания, но и много твърдения, които за жалост не отговарят на истината. Антикорупционният фонд (АКФ) направи кратък разбор на най-важните твърдения и реалните факти:
Твърдение №1: „Няма нарушение на обществената поръчка. Технологията на сондажите – вертикални или наклонено-насочени – е трябвало да бъде определена след като изпълнителят на сондажите извърши сеизмични проучвания и 3D моделиране.“
Реалност: Използването на наклонено-насочени сондажи се препоръчва като единственото удачно решение за геологичните особености на ПГХ Чирен още от 1996 г. насам. Технологията е заложена в концепцията, изработена от реномираната чешка компания MND, и приета от Булгартрансгаз още в далечната 2011 г. В допълнение, през 2015 г. Булгартрансгаз е уведомило тогавашния министър на енергетиката Теменужка Петкова за разширението с наклонено-насочени сондажи, съгласно проекта на MND. Технологичното решение – „наклонено – насочени високопродуктични сондажи“ е неделима част от документацията по обществената поръчка (стр. 13, т. 8.1.2. от техническото задание), част от подадената от самия изпълнител оферта и част от сключения договор 6004.
Промяна от страна на изпълнителя след спечелването на поръчката е незаконна.
Не стана ясно защо ръководството на държавното дружество в лицето на Малинов е позволило на консорциума около „Главболгарстрой“ АД да измени ключовото техническо изискване, недвусмислено заложено в тръжната документация по проекта, а именно прокопаване на 10 високопродуктивни наклонено-насочени сондажи.
Защо г-н Малинов е позволил заменянето им с по-неефективните, опасни и остарели като технология вертикални сондажи, което поставя в риск сигурността на хранилището и води до нуждата от многомилионни допълнителни инвестиции?
Защо е одобрил тази промяна към по-евтина технология, без съответно намаляване на цената за извършване на строителството?
Твърдение №2: „Изпълнителят на проекта не дължи неустойки в случай на неспазване на срокове или пълно неизпълнение.“
Реалност: Договорът за изпълнението на сондажите предвижда до десет процента неустойки при забавяне (стр. 42, т.14.3. от договора) и също толкова при едностранно оттегляне на изпълнителя от договора (т.14.5. от договора). Още към август 2024 вече има огромно забавяне на проекта и е ясно, че той не може да бъде изпълнен навреме, което поставя под риск европейското финансиране в размер на 78 милиона, както и американското, в размер на до 365 млн. долара[1]. Неустойките са именно за забавяне и се изчисляват на ден, за всеки ден забава. Към август е следвало да бъдат изпълнени 85 % от дейностите, а са били изпълнени 1 % от тях.
В изказването си министър Малинов направи и няколко важни признания:
Признание 1: Европейската прокуратура не е поискала спиране на работата по проекта.
Остава неясно защо въпреки липсата на каквито и да е указания от страна на Европейската прокуратура министър Малинов е разпоредил на „Булгартрансгаз“ да се спре строителството и да се прекрати договора без опити да се потърсят предвидените значителни неустойки и вреди?
Признание 2: Разговори със Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (СИНЕА), предоставила финансиране за проекта, за удължаване срока на финансирането са започнали едва на 16.10.2024 г. – денят, в който договорът с Главболгарстрой е прекратен по взаимно съгласие.
Това на практика означава, че СИНЕА никога не е била уведомена за одобрената от Булгартрансгаз промяна в технологията на сондиране, заложена в обществената поръчка. Налице е реална опасност от цялостна загуба на евросредствата.
За съжаление никой е депутатите не постави въпроса за съдбата на американското финансиране (от CitiBank, с държавната гаранция на САЩ, чрез Американската агенция за развитие). Не беше поставен въпрос и за вече платените лихви, както и за евентуалните допълнителни плащания по договора за кредит.
Признание 3: Нито Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), нито друг национален административен орган е проверявал изпълнението на договора. Изпълнението е предмет на проверка единствено от Европейската прокуратура.
Това е напълно вярно и с това признание министър Малинов отстъпва от една от основните си защитни тези от август тази година – че договорът е проверен от АДФИ и няма открити нарушения.
Признание 4: Вместо необходимите 10 сондажа, Булгартрансгаз има намерение да обяви нова обществена поръчка само за 3 вертикални сондажа.
Според признанието на министъра това ще увеличи търговския капацитет на хранилището само до 720 млн. куб.м., с 30 % по-малко от заложените по проект 1 млрд. Куб.м. Новото раздробяване на проекта и възлагането на само 3 от нужните 10 сондажа ще доведе до значително оскъпяване на проекта. Освен това, връщането към старата технология, както и увеличението на налягането в хранилището без да са ликвидирани 7 стари, компрометирани сондажа и без ремонт на други 6 поставя застрашава сигурността на хранилището и региона. Подобен подход води до сериозен риск от експлозии и е на практика вид саботаж на този обект от изключително значение за националната сигурност.
Остава неясно и защо, в противоречие с досегашната си стратегия и многобройни експертни становища, „Булгартрансгаз“ ще заложи на вертикални сондажи – по-стара технология, отпреди 40 г. в непосредствено предстоящите си опити да съживи колабиралия проект?
Оправданията на министър Малинов, че по време на изпълнението на проекта промяната в технологията е одобрена от експертния съвет към директора звучат меко казано неубедително предвид наличието на единодушни, последователни в годините експертни становища на международни и български експерти, както и на експертите на самото Булгартрансгаз ЕАД, изготвили техническото задание.
Неубедителни са и твърденията за обективност и безпристрастност на експертите – служители на Булгартрансгаз, предвид данните за оказван от Малинов натиск върху дългогодишния вътрешен одитор на дружеството Велко Пеев, който многократно алармира за грубите нередности и който месеци наред е възпрепятстван да изпълнява професионалните си задължения, а впоследствие и уволнен.
Още по-красноречиво е мълчанието на парламентарните групи на ГЕРБ и ДПС – Ново начало.
