Елегантна вила, разположена в спокоен парк недалеч от брега на Каспийско море в Баку, разказва малко известна част от сагата на семейство Нобел, чийто най-прочут представител – Алфред, остава завинаги в историята с откриването на динамита и основаването на наградите, отличаващи всяка година най-ярките умове в съвременната наука.
Инженери, изследователи, бизнесмени, Имануел Нобел и неговите синове – Роберт, Лудвиг, Алфред и Емил, оставят дълбок отпечатък върху европейската промишленост от края на 19-и и началото на 20-и век. Имануел Нобел изобретява подводните мини, има предприятия в Стокхолм и Санкт Петербург, а историята на семейството, свързана с Царска Русия, започва по време на Кримската война, когато доставя оръжия на руска армия.
Роберт и Лудвиг Нобел пристигат в Баку да търсят качествена дървесина, но осъзнават потенциала на петрола и през 1879 г. основават в града петролната компания „Бранобел“ (Branobel). Това разказа гидът в музея на братя Нобел, създаден от частна фондация в Азербайджан в началото на 21-ви век.
Насърчен от брат си Лудвиг, който до смъртта си през 1888 г. е президент на „Бранобел“, Роберт купува компания за производство на керосин. Алфред никога не идва в Баку, той работи основно в Санкт Петербург и в Швеция, но акциите му от дружеството осигуряват около 12 процента от средствата за Нобеловите награди. „Бранобел“ поставя основите на руската петролна промишленост, превръща се в най-голямата петролна компания в страната и в даден момент добива 50 процента от черното злато в света. За транспорта на суровината до рафинериите братята разработват първите петролопроводи, вагон-цистерни и танкери, и към началото на 20-и век в петролната им империя работят близо 30 000 служители.
Семейството придобива парцел земя на брега на Каспийско море в малко селище край Баку, известно като „Черния град“ заради избиващия от земята петрол. Там през 1882 г. – 1884 г. построяват свой дом, който наричат „Вила Петролеа“.
Известни с доброто си отношение към служителите, братя Нобел създават училище за децата на работещите при тях, сред които освен местни хора, има и специалисти от Швеция и други европейски страни. В началото на 20-и век братя Нобел вече се грижат за 150 деца на свои служители. Синът на Лудвиг Нобел – Имануел, се заема с построяването на нова училищна сграда, в която сутрин и следобед учат деца, а вечер се провеждат курсове за повишаване на квалификацията на служителите и обучение по чужди езици за тях. Семейство Нобел построяват болница, театрален салон, спортни площадки и жилища за инженерите и работниците в петролната компания. Работниците споделят и печалбите на компанията – революционна за времето си идея.
След смъртта на Лудвиг управлението на дружеството поема 28-годишният Имануел, който също се доказва като талантлив бизнесмен въпреки първоначалните съмнения на чичо му Алфред. Имануел се утвърждава като един от най-важните индустриалци на Русия, с тесни връзки с царския двор и финансовите кръгове, член на Руската централна банка.
С избухването на революцията през 1917 г. обаче идва и краят на руската приказка на фамилия Нобел. Промишленият комплекс и „Вила Петролеа“ са национализирани от съветската власт в началото на 20-те години на миналия век, а членовете на семейството и повечето от чуждестранните им служители успяват да избягат, дегизирани с бурки като мюсюлмански жени по съвет на местните хора.
Къщата на семейство Нобел е оставена да се руши, докато през 2003 г. частна фондация не се заема с възстановяването й. Процесът започва през 2005 г. и през 2007 г. фондацията кани семейство Нобел за откриване на музея. В него са изложени оригинални вещи, използвани от шведските индустриалци и роднините им – бюро, камина, телефон (един от първите в Баку), маси и столове, самовари, музикални инструменти, картини. Голяма част от предметите са предоставени от местни хора, наследници на работници на „Бранобел“, на които семейството раздава притежанията си преди бягството. Потомци на фамилията в наше време са дарили за експозицията семейни фотографии, родословно дърво със снимки, лични вещи. В музея на братя Нобел „Вила Петролеа“ са изложени и екземпляри от дипломите, които получават лауреатите на Нобеловата награда, учредена от Алферд Нобел, а в двора на зданието, край елегантен фонтан, е поставен негов паметник.
В къщата е изложен и стенен часовник, подарен на Лудвиг Нобел от местния петролен магнат Зейналабдин Тагиев. Двамата са били приятели, разказва гидът в музея. Азербайджан почита Тагиев като една от най-ярките си национални фигури. В неговия дом в сърцето на Баку, национализиран от съветската власт през 1920 г., днес е разположен Националния исторически музей на Азербайджан, който носи името му. В сградата са възстановени част от личните покои на индустриалеца, който е бил неграмотен, но държал на образованието и финансирал не само членовете на семейството си, но и всеки, който искал да се учи. Тагиев основава в Баку и първото светско девическо училище в Близкия изток.
Сградата на училището на Нобел също е възстановена и днес в нея учат 1200 деца в държавно училище.
На мястото на някогашния „Черен град“ сега азербайджанските власти издигат нов, модерен квартал, наречен „Белия град“, който трябва да послужи като витрина за съвременните амбиции на страната, а във фамилния дом на братя Нобел се провеждат срещи на индустриалци от петролната индустрия и клубни събития.
