На конференцията за климата на ООН (КОП29) в Азербайджан беше постигнато споразумение за предоставянето на около 300 милиарда долара годишно на по-бедните страни, за борба с измененията в климата, съобщи агенция Ройтерс, цитирана от БТА.
Голяма част от този финансов пакет трябва да бъде осигурен от богатите държави.
Някои развиващи се страни от Глобалния юг и еколози изразиха недоволство от споразумението, но то получи похвали и подкрепа от САЩ, Германия и други.
Рано сутринта делегатите на КОП29 се съгласиха да предоставят годишно общо 1,3 трилиона долара на по-бедните държави, за борба с климатичните промени, от които около 300 милиарда долара трябва да бъдат предоставени от богатите, индустриализирани страни.
Изказването, че 300 милиарда долара за най-богатите държави е „шега“ и „оскърбление“, беше направено от представител на Нигерия на конференцията.
Представителят на Индия също изрази протест срещу решението, твърдейки, че ангажиментите са недостатъчни.
Критиците не успяха да променят споразумението, което вече е в сила. Въпреки това техните коментари вероятно ще бъдат включени в протокола. Домакинът на КОП29, Азербайджан, бързо приключи окончателния текст, оставяйки някои държави да се чувстват пренебрегнати и обезпокоени.
Представителят на Боливия изрази съжаление, че развиващите се страни са оставени на тях самите да се справят с условията на климатичната криза. Той посочи, че влизаме в нова епоха, в която всеки се грижи само за себе си.
Индустриализираните нации носят историческа отговорност за глобалното затопляне и следователно помощта за климата не е благотворително действие, а „юридическо задължение“, допълни той.
Организацията „Грийнпийс“ осъди споразумението, като заяви, че преговарящите се отстъпиха пред интересите на петролните държави.
„Хората са разочаровани“, заяви Джаспър Инвентор, лидер на делегацията на „Грийнпийс“ на КОП29, нарекъл споразумението за предоставяне на 300 милиарда долара от богатите държави на по-бедните за климатични нужди „изключително недостатъчно“. Той добави, че той и други очакват КОП30 в Белем, Бразилия, през следващата година, за да коригират сделката.
„Няма да се отказваме“, посочи той.
Експертът по климатична политика на „Грийнпийс“ Трейси Карти отбеляза, че финансовата цел не дава гаранции, че сметката няма да бъде платена с заеми или частно финансиране, а не с „безвъзмездно публично финансиране“, от което развиващите се страни имат настоятелна нужда. Тя и други представители на „Грийнпийс“ призоваха за заплащане от страна на индустрията за добив на изкопаеми горива.
Фред Неджу, политически стратег на „Грийнпийс“ – Африка, направи остри коментари, като определи споразумението като „климатичен колониализъм“. Той сравни сумата от 1,3 трилиона долара с предлагането на „пипета, за да напълниш океана“ на някой.
„Очаквах по-амбициозни резултати – както по отношение на финансирането, така и на смекчаването на последиците – за да се справим с големия предизвикателство пред нас, но постигнатото споразумение създаде основа за бъдеще“, каза генералният секретар на ООН Антонио Гутериш в изявление за „Екс“.
Парите трябва да бъдат изпратени незабавно, тъй като много задлъжнели развиващи се страни, засегнати от бедствия и отстъпили в революцията на възобновяемата енергия, имат настояваща нужда от тях.
КОП29 трябваше да приключи в петък, но продължи повече от планираното поради разногласия между преговарящите по отношение на финансирането на борбата с климатичните промени през следващото десетилетие.
На един момент делегати от бедни и малки островни държави се оттеглиха от дискусиите, за да изразят протест срещу предлаганото финансово споразумение.
Климатичната конференция подчерта важността на финансовата отговорност на индустриализираните страни, които исторически са използвали повече изкопаеми горива и са допринесли за емисиите на парникови газове.
На конференцията се разкриха и различията между богатите правителства, които се борят с ограничени средства у дома, и развиващите се страни, които трябва да се справят с последиците от бурите, наводненията и сушата.
