Очаквано, след подмяната в състава на Конституционния съд, президентът Румен Радев повторно оспори промените в Конституцията, по които останаха отворени. Става въпрос за отпадането на забраната за двойно гражданство като условие за избираемостта на народни представители, непрекъсваемостта в работата на парламента и за служебното правителство.
Последната промяна предизвика сериозни полемики, особено на фона на трудностите за съставяне на служебни кабинети от определен списък с лица. Тази промяна беше въведена с аргумента, че президентът разполага с твърде много власт и на практика той е този, който определя политиката на служебното правителство.
Ако тук може да се говори за основателност в искането на президента, то трудно може да се обясни желанието му за прекъсване в работата на Народното събрание по време на преходна власт. Благодарение на непрекъснатостта в работата на парламента се отварят възможностите за приемане на важни закони. Такъв е примерът с приемането на бюджета на страната. При стария режим служебният кабинет можеше да внесе държавния бюджет в парламента, едва след като бъде конституиран такъв.
Непрекъсваемостта в работата на парламента има и една друга важна особеност – това позволява без прекъсване да се извършва контрол върху изпълнителната власт и подчинените ѝ структури.
В искането си до Конституционният съд президентът е изложил поредица от юридически аргументи, но между тях може да се прочете желанието му, ако бъде върнато старото положение при избор на служебни правителства, те да не могат да бъдат контролирани от парламента. А това означава едно – президентът е с развързани ръце и може да влезе в ролята на безконтролен премиер в сянка.
Четири години, след като държавният глава поведе съпротивата срещу „мутрите“ във властта, резултатите от този негов призив са доста спорни. От това единствено се стигна до свалянето на действащия главен прокурор Иван Гешев, който прати полиция и прокурори в президентството, а смяната му не стана по волята на президента.
Действията на президента по отношение на функционирането на парламентарната република са и опасни, и вредни. Те създават предпоставки за концентриране на безотчетна и безконтролна власт.
