Няма нищо по-иконично за Хелоуин от блестящия тиквен фенер, показан в прозореца или при входа, създавайки ужасяваща атмосфера. Вече от десетилетия тази традиция да се издълбават тикви е една от най-американските обичаи през есента, отбелязана с празненства, фестивали и телевизионни състезания, посочва Нешънъл джиографик.
Интересна е историята на тези тикви за Хелоуин или фенерите, тяхното значение като декорация за Хелоуин и защо се издълбават. Въпреки че страшният конник без глава и неговата тиква впечатляват хората векове наред, истинската история на фенерите се връща назад дълго време, до традициите на Стария свят в страни като Ирландия, Англия и Шотландия.
По пътя езическите ритуали, легендите и природните феномени се преплитат, за да създадат увлекателна история, която е част реалност, част легенда, но винаги забавна.
Келтски ритуали
Идеята да използват кръгъл плод или зеленчук за представяне на човешкото лице е практикувана от хиляди години в различни европейски келтски култури.
„Вероятно има антично произход, който се развил от обичай за почитане на глави или може би представлява военни трофеи, взети от врагове“, пояснява Нейтън Манион, директор на музея на EPIC – Ирландския емиграционен музей в Дъблин. „Това е доста мрачно, но може да символизира отсечените глави на враговете.“
Концепцията на използване на тикви произтича от келтския фестивал „Самхейн“, първоначално честван на 1 ноември и вдъхновил много от съвременните традиции на Хелоуин. Вярвало се, че в предшествие на „Самхейн“, на 31 октомври, мъртвите се смесват с живите. За да се предпазят от тези изгубени души, хората се маскирали и издълбавали страшни лица от плодове като цвекло, картофи и ряпа, които били изобилни след реколтата.
Според Манион празникът се развива и от практически съображения.
„Металните фенери са скъпи, затова хората използвали плодовете“, обяснява той. „С времето започват да издълбават лица и дизайни, които пропускат светлината, без да угасят пламъка.“
Посетителите на Националния музей на Ирландия, „Живот на село“ в Майо, могат да видят колко страшни са били тези репи. В постоянните експонати на музея има гипсова отливка на издълбана ряпа, която е била популярна в началото на XX век, наречена „фантомна ряпа“ и която представя зъби и очи.
Природни трикове
Произходът на „Джак-фенер“ не се ограничава само до плода; терминът се отнася и за хората. Във Великобритания е било обичайно да именуват човек с неизвестно име „Джак“. Например, нощен страж е наричан „Джак с фенер“.
Също така има ирландска легенда от XVIII век: Скъпият Джак, нежелан, за когото се вярва, че е ковач с тенденции към злодеяния и алкохол. Съществуват много версии на тази история, но често срещаната е, че Скъпият Джак два пъти е подвел демона. Когато Джак умира, му биват забранени и рай и ад. Но демонът се съжали над Джак и му дава въглен от огън, за да запали своя фенер, докато скита между двата свята завинаги.
„Тази история е използвана и като моралка, тъй като душата на Джак е затворена между два свята и ако следвате пътя на Джак, може да завършите по същия начин“, казва Манион.
Пристигане в САЩ
Все пак, традицията на „Джак-фенер“ е пренесена в Новия свят и се появява в американската литература и медии. Писателят Натаниел Хоторн споменава в една от своите истории от 1835 г. плашило, чиято глава е издълбана тиква. Първото изображение на тиква с „Джак-фенер“ вероятно се появява в издание от 1867 г. на „Харпър Уикли“.
Легендата за конника без глава от Уошингтън Ървинг, кратка история, публикувана през 1820 г. и преиздадена през 1858 г., въвлича тиквата в американската култура повече от всякога. В разходката си конникът без глава хвърля издълбана тиква върху Ичабод Крейн, който после изчезнал. Но повечето изображения на този ужасен герой показват го с „Джак-фенер“, което прави историята неразделна част от Хелоуин.
„Историята е смятана за класическа Хелоуинска история, вероятно защото е една от първите известни истории за ужасите“, обяснява Сара Масия, изпълнителен директор на Историческото общество на Сънливата кухина и Таритаун. „Тиквата започва да се свързва с елементи на страха и затова фенерите стават символ на Хелоуин.“
През XIX и началото на XX век ирландските имигранти, донесли с тях си традициите и легендите си, също са допринесли за формирането на историята на фенерите в Америка. Те открили, че тиквите, които не се срещано в Ирландия, но са често срещани в Северна Америка, са по-лесни за издълбаване отколкото ряпа или картофи.
С по-голямо разпространение на Хелоуин в Америка, фенерът става най-емблематичното изображение. Статия в Конституцията на Атланта от 1892 г. описва фестивала много позитивно.
„Никога преди в историята на Атланта не беше имало по-уникални и вълнуващи забавления“, с декорации, представящи „всякакви усмихнати фенери, направени от тиква, с издълбани лица“.
Издълбаните тикви вече не се използват само за декорация. Въпреки плашещата им визия, фенерите символизират уютно чувство за общност.
„Това става въпрос за изграждане на общество, защита на добрите ценности в квартала. Тиквата и фенерът придобиват тези символични значения.
През последното десетилетие популярността на фенерите не е намаляла. Според Министерството на земеделието на САЩ, през 2018 г. бяха събрани над 1 милиард тикви. Голяма част от тях се използват като фенери на верандите, макар че някои участват в телевизионни предавания като „Тиквени войни“ на HGTV или „Скандални тикви“ на хранителната мрежа.
