За седма поредна година състоянието на върховенството на правото в световен мащаб се влошава. Това показва Индексът за върховенство на правото за 2024 г. Тази година то е в упадък в 57% от изследваните държави. Въпреки това обаче, данните разкриват и, че глобалното отстъпление в областта на върховенството на правото се забавя и напредък не е невъзможен.
Къде сме ние
Делът на държавите, в които върховенството на правото е подкопано, се е свил за трета поредна година, а за пръв път от пет години повече държави са се подобрили по отношение на индикатора, измерващ липсата на корупция. България обаче не е от сред тях. Между 2016 г. и 2024 г. състоянието на основните човешки права се е влошило в 81% от разглежданите държави, включително България, като за последната година влошаването обхваща 63% от страните (ние не сме изключение).
По подобие на миналата година от общо 142 държави България заема 59-то място в Индекса за върховенство на правото. В Европейския съюз (ЕС) от 2019 г. насам, включително и тази година, традиционно само Унгария е след нас. На първо място в европейски, а и в световен план, е Дания, следвана от Норвегия и Финландия. Кои са основните поводи за притеснение, които продължават да ни държат в дъното на класацията в ЕС?
Дълбоко вкоренените проблеми
Не е изненадващо, че данните показват нещо, което гражданите на България отдавна знаят – корупцията, безнаказаността на високопоставени лица и неефективното наказателно правосъдие са основните недъзи, които разяждат демокрацията у нас.
Най-ниска е оценката на страната ни в индикатора „Представителите на законодателната власт не използват службата си за частна облага“ на категорията „Липса на корупция“: 0.19. Със същата оценка например са Конго и Тринидад и Тобаго. По отношение на възпирането на изпълнителната власт и по-специално в индикатора „Държавните служители се санкционират за противоправно поведение“ стойността също е много ниска: едва 0.34, което ни поставя наравно с Иран. Назад ни дърпа и наказателното правосъдие, особено ефективността на разследването на престъпления, чиято оценка се е влошила в сравнение с миналата година – 0.30, колкото получават Либерия и Нигер, както и затворите, и по-специално провалът при намаляване на престъпното поведение – 0.34 (на равни нога с Индонезия). Справедливият съдебен процес в административното правосъдие също получава ниска оценка – 0.36.
Индексът всъщност имплицитно, но прямо очертава две неща. Първото – необезпокоявано битуващи и подхранвани корупция и непотизъм. И второ – дългогодишна неспособност или нежелание (а всъщност и двете) на държавата да се справи с това. Да разплете мрежите на омертата чрез реална промяна в начина на съставяне и функциониране на ключови за държавността органи, които да свършат работата си по разследване и осъждане. Липсата на това влече след себе си сломяване на парламентаризма, превръщането на органи на власт в съучастници на престъпни структури, (авто)цензура на медии и, в крайна сметка, подкопаване на демокрацията.
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).
