Виктор Орбан се предложи за посредник между Скопие и София. Една от идеите му е част от българските изисквания да бъдат отложени за момента след като Северна Македония влезе в ЕС. Всъщност Орбан цели да си купи влияние в един важен геополитически регион, казват експерти.
Усмивки и приятелско отношение. Това струеше от срещата между унгарския премиер Виктор Орбан и македонския Християн Мицкоски в края на изминалата седмица.
Именно в такава атмосфера Орбан предложи страната му да бъде посредник между Северна Македония и България. Българските искания, включително вписването на българите в македонската конституция, са условието пред Скопие, за да може да продължи пътя си към членство в Европейския съюз (ЕС).
В събота обаче българският външен министър Иван Кондов съобщи, че е отказал предложението на Унгария.
Въпреки това то може и да е постигнало целта си, казват наблюдатели. Защото с действията си в Скопие Орбан всъщност „си купува влияние в един геополитически стратегически регион“, смята изследователят Даниел Хегедюс от „Германския фонд Маршал“.
„Историческа грешка на квадрат“
Унгарският премиер пристигна на посещение в Скопие в четвъртък – в деня, в който от Брюксел дойде новината, че Албания ще бъде отделена от Северна Македония по пътя към членство в ЕС.
Досега двете страни вървяха в пакет и единствено неразрешените спорове между Скопие и София бавеха Албания.
През 2022 г. през т.нар. „френско предложение“ българските изисквания към Северна Македония станаха част от официалните условия, които страната трябва да изпълни, за да почне преговорите с ЕС. До момента обаче това не се е случило.
Новото македонско правителство на националистическата ВМРО-ДПМНЕ отказва да изпълни едно от основните условия, а именно да впише българите в своята конституция като част от гражданите, които живеят в границите на държавата.
Премиерът Християн Мицкоски продължава да твърди, че ще работи за предоговаряне на българските условия, въпреки че както ЕС, така и САЩ вече предупредиха страната, че това не е възможно.
Сега премиерът на Унгария Виктор Орбан определи разделянето на Тирана и Скопие като „историческа грешка на квадрат“ и направи изявление, което противоречи на официалната позиция на ЕС, че предоговаряне не е възможно.
„Имам свое предложение и го предадох на премиера Мицкоски. Казах му, че сме готови да използваме председателството на ЕС и да посредничим по този въпрос“, каза Орбан. В момента именно неговата страна пое ротационното председателство на съюза.
Орбан добави още, че е „въпрос на намиране на решение, което да устройва и македонците, и българите“.
Той отиде и по-далеч, като каза, че правителството му е на мнение, че промените в македонската конституция трябва да бъдат направени с отложен ефект – тоест да са валидни едва от момента на присъединяването на Северна Македония към ЕС, а не да са условие за започването на преговорите.
Отказът на България
В събота на сайта на българското външно министерство беше публикувано съобщение, от което става ясно, че България е отказала предложението на Орбан за посредничество.
По време на посещението си в Ню Йорк служебният министър на външните работи Иван Кондов се е срещнал със своя унгарски колега Петер Сиярто и е обсъдил идеята на унгарския премиер.
Кондов е казал на Сиярто, че „не е необходимо посредничество“, за бъде убедена Северна Македония да изпълни критериите за започване на преговори, пише в съобщението.
Какво печели Орбан
По време на срещата си в Скопие и изказванията си пред медиите Орбан и Мицкоски не скриха задоволството си от сътрудничеството и близостта помежду им, отбелязва македонската редакция на Радио Свободна Европа.
Управляващата ВМРО-ДПМНЕ и унгарската Фидес на Орбан всъщност от дълги години поддържат тесни връзки и тяхната близост сега не е изненадваща. Но какво печели Орбан от това?
Даниел Хегедюс , старши изследовател в „Германския фонд Маршал“ в Берлин, припомня, че Унгария от дълги години има както политическо, така и икономическо влияние в Северна Македония.
През 2018 г. бившият премиер от ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски избяга именно в Будапеща, след като беше осъден на затвор за злоупотреба с власт, пране на пари и още престъпления.
Още преди две десетилетия пък унгарски телеком стана най-големият чуждестранен инвеститор в македонския телекомуникационен сектор. Наскоро Скопие взе и заем от 500 млн. евро от Унгария.
Орбан целенасочено засили тези връзки между политическия и бизнес елит, след като пое властта в Будапеща през 2010 г., посочва Хегедюс пред унгарската редакция на Радио Свободна Европа.
„По този начин си купува влияние в един геополитически стратегически регион, гарантира си лоялност сред елитите, които един ден биха могли да бъдат съюзници в ЕС. Създава и печеливши възможности за унгарски компании и инвеститори – много от които имат близки връзки със [собствената му партия] Фидес“, обобщава Хегедюс.
*Текстът е публикуван в „Свободна Европа„.
