С оглед на приемането на Общия пакт за миграцията и предоставянето на убежище през май, много европейски държави взимат мерки за ограничаване на имиграцията и убежището, което ги връща към становищата на крайнодесните движения. Този анализ е направен от Сесилия Льобур от Франс прес.
Мерките включват възстановяване на контрола върху германските граници, изграждане на лагери за мигранти извън ЕС от страна на Италия, спиране на обработката на молбите за убежище на сирийците от страна на Кипър и дори заплахи от страна на Нидерландия да се откаже от европейския Пакт за миграцията и убежището още преди да влезе в сила през 2026 година…..
Под претекст за спешни ситуации или кризи,
страните от ЕС нарушават общите европейски правила в нарастваща степен.
Наблюдава се тенденция за придвижване надясно в миграционните политики в ЕС, която отразява възхода на крайнодесницата“, казва Жером Виньон, анализатор от института „Жак Делор“. Той посочва, че съществува протекционистка и консервативна тенденция.
„Позициите против имигрантите, които доскоро бяха характерни само за крайнодесницата, сега проникват и в десни и леви партии“, казва Флориан Траунер, специалист по миграции в университета в Брюксел.
Примерът с Германия е показателен. Подемът на крайнодесницата в страната, като резултат от скорошни атаки на радикализирани лица и успеха на крайнодесната партия „Алтернатива за Германия“ в региона на Тюрингия и Саксония, доведе до решението на правителството на Олаф Шолц да изпъди 28 афганистанци в тяхната родина, въпреки че тя се управлява от талибаните, и да възстанови контрола на границите за шест месеца.
През последните години страните в Шенгенската зона, започвайки от Франция, редовно използват правото да не прилагат определени мерки, въпреки че това трябва да бъде използвано само в извънредни случаи и пропорционално, напомня Европейската комисия на Германия.
Германия, която прие над 1 милион бежанци, главно сирийци, през 2015-2016 г., а след това и над 1 милион украинци от началото на руската инвазия в Украйна, праща ясно послание към своето общество и партньорите си в Европа, според Траунер.
Налягането от миграцията остава значително в страната. Над 500 000 молби за убежище са били регистрирани в ЕС през първите 6 месеца на годината, споменава той.
Само в Германия бяха подадени около една четвърт от тях. Страната критикува южноевропейските държави, че позволяват на мигрантите да се движат в ЕС, без да разглеждат техните молби за убежище, както е предвидено в Дъблинския регламент.
От своя страна, държавите в Южна Европа критикуват липсата на солидарност от останалата част от Европа, която ги оставя сами на първа линия да управляват приема на бежанци.
Германското решение възбуди силни реакции, които разкриват дълбоките разногласия между европейските столици.
„Добре дошли в клуба“, поздрави унгарският премиер Виктор Орбан канцлер Шолц, който води кръстоносен поход срещу общите европейски миграционни политики. Варшава отбеляза, че действията на Шолц са неприемливи.
А Атина изрази безпокойство за подкопаването на основното законодателство на ЕС.
Всеки път, когато правата на бежанците и мигрантите се нарушават по континента, неспособността на ЕС да принуди държавите-членки да спазват своите собствени правила само насърчава безнаказаността и насърчава единстранните миграционни политики и практики, казва Адриана Тидона от „Амнести интернешънъл“.
Различните експерти, с които Франс прес се консултира, са умерени по отношение на прогнозите си относно разширяването на тези единстранни мерки.
Когато Германия въведе целенасочени проверки на границите си, то не затваря своите граници. Освен това, страната, която се бори с демографската криза, предприема и други мерки за справяне с нуждата от квалифицирана работна ръка, напомня Софи Мейнерс.
Мейнерс, която работи в Германския институт за международни отношения, споменава споразуменията, подписани от Берлин през септември в Кения и Узбекистан за привличане на квалифицирани работници в области като информационните технологии или здравеопазването.
Дори и италианската премиерка Джорджа Мелони
да смяташе за планирана инвазия и етническа подмяна, когато беше само опозиционен депутат в италианския парламент през 2017 г., това не спря правителството й да влезе споразумение за изнасяне на 452 000 чуждестранни работници на италианска територия за периода 2023-2025 г.
По време на срещата си с британския премиер Киър Стармър в Рим, след новото корабокрушение в Ламанша, при което загинаха 8 души, Мелони похвали италианския модел, който доведе до споразумение с Тирана за откриване на центрове за мигранти на албанска територия, където ще се разглеждат молбите за убежище в Италия.
Италия отбелязва също, че притокът на мигранти се е намалил значително от началото на годината поради миграционната й политика. Въпреки това, това не означава, че пристигането на мигранти е намаляло в целия ЕС.
Международната организация по миграции и неправителствени организации, които помагат на мигрантите в Средиземно море, вместо това смятат, че много кандидати за убежище в Европа са сменили маршрута си и вместо да пристигат в Италия, те се насочват към други дестинации.
