Обявявайки плановете си за това, което може да се нарече Турски поток 2 на 21 август, Турция най-накрая изостави всички преструвки.
Според министъра на енергетиката на страната Алпарслан Байрактар, държавният газов монополист BOTAŞ сега ще може да изнася около 7 до 8 милиарда кубически метра (bcm) природен газ през България за Централна Европа под нова марка, наречена „Турска смес“, смесване на газ от различни източници.
Въпреки че Русия трябва да има 40 процента дял в този микс, реалната сума може да е по-висока, тъй като Газпром и BOTAŞ разработват подробностите за руски газов хъб в Турция от началото на 2023 г.
За това ще се използва съществуващото европейско разширение на Турски поток, както и споразумение от 2023 г. между българския обществен доставчик на газ Булгаргаз, българския системен оператор Булгартрансгаз и BOTAŞ, което позволява на турската компания да изнася около 3,6 милиарда кубични метра годишно за ЕС.
И максимизирането на тръбопроводната мрежа на Турски поток по този начин ще добави още 4 милиарда кубически метра камуфлажен износ на руски газ за Европа.
Точно както руските петролни компании продават преетикетирани петролни продукти в Европа от Турция, Индия, Египет и Обединените арабски емирства, Европа не може да погледне настрани, когато Газпром се опитва да изпере износа на руски газ. И по този път решението на ЕС да забрани трансбордирането на руски втечнен природен газ, предназначен за Азия през европейски пристанища, е малка, но решаваща стъпка в постепенното спиране на руския газ. Но има още, което може да се направи.
Въпреки усилията на големите европейски потребители на природен газ да намалят зависимостта си, руският газ все още представлява 15 процента от общия внос на газ в ЕС, дори изпреварвайки доставките на LNG от САЩ за Европа тази година. С прости думи, в момента Европа харчи два пъти повече за руска енергия, отколкото дава на Украйна като помощ.
Освен това, освен износа на руски LNG за Европа, потоците от природен газ през Украйна и Турски поток също доставят руски газ за Австрия, Италия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, Гърция, България и Западните Балкани. Така че, за да отреже напълно Кремъл от генерираните от ЕС газови печалби и да го лиши от енергийното му оръжие, след като транзитът на руски природен газ през Украйна спре в края на 2024 г., ЕС трябва да спре транзита на руски газ през европейското разширяване на Турски поток.
САЩ биха могли да ускорят това, като санкционират ръководения от Газпром проект и всички компании, участващи в инфраструктурата, свързана с Турски поток. Междувременно спирането на транзита на газ през Украйна и Турски поток би позволило на европейските клиенти на руски газ да спрат или предоговорят дългосрочните си договори с Газпром.
Въздействието от намаляването на вноса на газ от руски тръбопроводи също не трябва да се преувеличава. Продажбите на Газпром през Турция и Украйна съставляват около 8 процента от общото търсене на газ в ЕС, което може да бъде заменено с глобални доставки на LNG или с обратни потоци от наситени пазари в Северозападна Европа.
Но докато украинският маршрут може да бъде спрян за една нощ, спирането на Турски поток ще бъде по-голямо предизвикателство. Турски поток не само улеснява продължаващия износ на руски газ, но също така подкопава европейската диверсификация, като наводнява пазара с газ с отстъпка. И този евтин руски газ застрашава местните производствени проекти в Черно море, като същевременно забавя алтернативния внос на LNG през терминали в Гърция, Хърватия и Полша, което рискува да създаде блокирани активи.
Освен това сделката с BOTAŞ позволява на Русия да замъгли произхода на своя газ, предоставяйки на Газпром нов изход, през който да продава директно на своите клиенти, заобикаляйки Украйна. Като такива, тези нови планове биха изпълнили целта на Русия да игнорира Украйна за продажбите на газ за Европа, заобикаляйки потенциалните санкции.
Липсата на задължение на Турция да се придържа към правилата на ЕС допълнително усложнява усилията за наблюдение на газовия поток през нейните граници. И дори има шанс турско-българското споразумение всъщност да наруши законодателството на ЕС за конкуренцията, тъй като блокира достъпа на газови компании от трети страни до газопреносната мрежа. По този начин антитръстовият орган на ЕС, ГД „Конкуренция“, вече е започнал да оценява сделката за манипулиране на правилата.
Като се има предвид всичко това, ЕС би могъл да приеме, че целият газ, който влиза от Турция и Украйна, е руски, и да генерира приходи за реконструкцията на Украйна, като обложи с данъци разликата между намаления руски газ и преобладаващите цени в центрове в Европа.
ЕС би могъл също така да определи ясна дата за прекратяване на целия внос на руски газ и да разработи стабилен механизъм за проверка и проследяване на произхода на газа, който навлиза на неговия пазар. В сегашния си вид инициативата REPowerEU на Европейската комисия, която започна след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., само препоръчва на страните членки да спрат покупките на руски газ, но не ги задължава. Въвеждането на такава система би гарантирало, че европейските потребители не финансират агресията на Кремъл и би затворило вратичките, позволяващи на руския газ да тече под радара.
Тъй като Украйна продължава военното си нахлуване в курския регион на Русия, Кремъл неизбежно ще се затрудни да постигне пробив в Донбас. И пълното отделяне от руската енергетика в този момент би показало, че Европа все още стои зад Украйна.
Анализът е публикуван в „Икономически живот“.
