Китайската държавна железопътна компания повиши цените на билетите по основните високоскоростни железопътни маршрути в Китай, като представи и възможност за купуване на първокласни места от пътниците. Операторът се стреми да изчисти дълговете си за 859 милиарда долара, натрупани заради „агресивното“ разширяване на китайската високоскоростна мрежа, пише японското издание „Никей“.
Това лято „Чайна Рейлуей“ (China Railway), националната пътническа и товарна железопътна корпорация на Китай, промени тарифите си за четири основни линии в страната, по които влаковете се движат със стотици километри в час. Сложната нова система първо повишава базовата тарифа с около 20 процента, а след това определя различни отстъпки за всеки отделен маршрут.
Например, по маршрута, свързващ Шанхай и Ханчжоу (столица на провинция Чжъцзян), място в бизнес класа от най-луксозно ниво по-рано струваше 219,5 юана (31 щ. долара), обикновено място в първа класа – 117 юана (17 щ. долара), а място във втора класа – 73 юана (близо 11 долара).
От средата на юни базовите тарифи по линията се покачиха до 306 юана (43 щ. долара) за бизнес класа, 140 юана (20 щ. долара) за първа класа и 87 юана (13 щ. долара) за втора класа.
Китайските железници обаче посочват, че действителните цени ще бъдат намалени до 45 процента, като се вземат предвид фактори като сезон, дата и час на конкретното пътуване. Така промяната се представя като оптимизация на тарифите въз основа на търсенето, а не като просто увеличение на цените, отблеязва изданието.
Подобно динамично ценообразуване стана популярно при авиокомпаниите и хотелиерския бранш.
Цените в пиковите часове, които досега са се разпродавали бързо, са по-високи, което вдига приходите на железопътния оператор. За линиите с ниско търсене, където местата са оставали непродадени, цените спадат, за да бъдат привлечени повече пътници и да бъде подобрена степента на запълненост. В някои ранни сутрешни влакове местата в първа класа са на цена от 94 юана (13,5 щ. долара), а местата във втора класа – 58 юана (8,5 щ. долара).
Въпреки това проверка на „Никей“ показва, че от действителните тарифи за различните видове места по маршрута Ухан – Гуанчжоу от 19 август до 25 август, над половината са се увеличили. Цените са останали почти без промяна за над 40 процента от местата, а се понижили едва за 5 процента.
Китайските власти очакват да проследят дали повишаването на цените ще предизвика недоволството на потребителите. В публикация на китайската новинарска агенция Синхуа се посочва, че цените на билетите по засегнатите маршрути „са останали непроменени над 10 години от началото на услугата“ и че „нарастващите разходи затрудняват поддържането на предишните цени“.
По някои маршрути е въведен и нов първокласен тип седалка. Билетите са с около 40 процента по-скъпи от стандартните места в първа класа, но предлагат повече място и пътниците могат да използват салоните на бизнес класата преди заминаването.
Китай става все по-пестелив на фона на икономическите затруднения пред страната. Ходът на „Чайна Рейлуей“ за ефективно повишаване на цените се дължи на огромния дълг на компанията, възлизащ на 6,13 трилиона юана (859 милиарда долара) към края на 2023 г., което е два пъти повече от задълженията на изпадналия в криза китайският гигант в недвижимите имоти „Евъргранд“ (Evergrande Group), отбелязва „Никей“.
Оперативните приходи на „Чайна Рейлуей“ за миналата година са 1,2 трилиона юана (над 168 милиарда долара), а нетната печалба е едва 3,3 милиарда юана (над 462 милиона долара).
През 2020, 2021 и 2022 г. компанията отчете нетни загуби от няколко десетки милиарда юана. През този период броят на пътниците намаля поради въздействието на пандемията от КОВИД-19, а дълговете на „Чайна Рейлуей“ непрекъснато нарастваха.
Разширяването на железопътната мрежа в Китай оказва сериозно влияние върху финансите задължения на компанията оператор. Железопътната мрежа на Китай, включително нормални и високоскоростни линии, има обща дължина от 159 000 километра към края на 2023 г., което е скок от 20 процента за период от 5 години, според Националната железопътна администрация.
Китайската високоскоростна железница обхваща 33 от 34-те провинции в страната, което я прави най-дългата и най-широко използвана подобна мрежа в света. Тя се състои от 8 вертикални (север-юг) и 8 хоризонтални (изток-запад) линии. Скоростта по тях варира от 200 до 350 км в час.
Към края на миналата година високоскоростните железопътни линии в Китай възлизат на 45 000 км, което е с 16 000 км повече, отколкото през 2018 година. Така 80 процента от плановете на Китай за изграждане на високоскоростни линии са вече реализирани, съобщи Националната железопътна администрация през януари тази година.
Мащабните инвестиции обаче не са довели до подобрена рентабилност. Разширяването на мрежата беше приоритет за компанията, но не липсват и признаци, че част от изграждането не е било добре планирано, допълва изданието.
Например, високоскоростна железопътна гара в град Дандун в североизточната китайска провинция Ляонин, област Манджурия, остана празна през последните години.
Гарата е открита през 2015 г., според китайски медии, но едва три години по-късно е спряла да работи. В Китай има най-малко 26 високоскоростни железопътни гари, които не работят, а осем от тях никога не са били използвани.
С държавната подкрепа се очаква „Чайна Рейлуей“ да продължи с мащабните си инвестиции. В план за развитие на транспортната инфраструктура, съставен от китайските власти през 2023 г., се призовава високоскоростната жп мрежа на Китай да нарасне с около 8000 км до общо 53 000 км до 2027 година.
