Навремето, на младежките вълнения през 1968-а, студентите в Париж са издигали лозунг: „Искаме да ни управляват политици с въображение!”
В първите години след 1989-а имахме такива политици – благодарение на тях България е в НАТО и ЕС.
Сега нямаме. Имаме летци, пожарникари, пишман юристи и уж дипломирани специалисти – наглед различни, но еднакви в едно: хора, на които липсва въображение, обща култура и великодушие.
На политиците ни широкоскроени са само костюмите – особено личи при Пеевски и Борисов. Иначе всички са тесногръди и самовлюбени. Вгледани не напред, а надолу – в пъпа си, в собственото си его, загрижени не за отделния човек, за народ или родина, а за собствения си рейтинг.
Това ги прави несговорчиви, неотстъпчиви и отмъстителни. Обиждат се едни други, но не могат да прощават обидите, а гонят гарез до дупка.
Защо Бойко Борисов свали правителството на „сглобката”, вместо да продължи с мандата на своята премиерка Габриелка? Защо тръгна към избори, макар да го предупреждаваха, че предсрочните избори само ще влошат положението – и в държавата, и собственото му спокойствие.
Борисов развали „сглобката”, жертва политическата кариера на Мария Габриел, както и европейските перспективи на България за влизане в Шенген и в Еврозоната само с едно наум. Да отмъсти на своите партньори от ПП-ДБ за ареста, който те му спретнаха година преди това.
А да питаш големите политици от ПП Кирил и Асен, както и техния приближен соц-милиционер Бойко Рашков, защо показно арестуваха Бойко Борисов, изведоха го с белезници нощем от дома му и го държаха 24 часа в ареста? Без никакви доказателства. После го пуснаха и му вдигнаха рейтинга като невинна жертва на политически тормоз.
Да сте чули извинение от Кирил и Асен, от Бойко Рашков за този арест?
От своя страна, възпитан в традициите на борческия мутренски морал, Борисов търпеливо изчака да „му паднат” и им го върна.
Той натри носа на кирчовци и рашковци, отмъсти си, а с това вкара и цялата държава в нова изборна авантюра.
Авантюрата сега продължава към поредните избори – седми за две години. А България се отдалечава от Европа, от Шенген и еврото, от милиардите еврофондове, които можеше вече да са тук.
Питате ли се защо сега президентът Румен Радев отказва да подпише указ за изпращане на бившия военен министър Николай Ненчев като управляващ българското посолство в Киев? От президенството обясняват, че бил неподходящ за поста.
А в основата е пак личното отмъщение. Навремето Николай Ненчев, като военен министър, не прати наши самолети за ремонт в Русия, а в Полша. Тогава лобито на нашите военни летци (ужким натовски, а всъщност прокремълски) скочи срещу Ненчев – обвиниха го, че е против националните интереси. Даже му спретнаха съдебно дело, което завърши с оправдание.
Но оттогава летецът Радев има зъб на Ненчев. И докато той е президент, Ненчев няма да види държавен пост.
В американските филми преди мафиот да застреля друг, ще му изсъска: „Нищо лично, просто бизнес!”
При нашите държавни мафиоти всичко е лично – така те разбират политиката.
Затова скоро няма да видим коалиция в управлението на страната. Политолози казват, че партийните лидери не можели да се споразумеят помежду си, защото им липсвала коалиционна култура.
Не само коалиционна – изобщо култура им липсва. И великодушие.
