30 юли като Mеждународен ден на приятелството се отбелязва от 2011 година по решение на Генералната асамблея на ООН.
Първоначално идеята идва от Парагвай, където такъв ден се празнува от 1958. След дългогодишно лобиране в ООН инициативният комитет най-сетне получава датата 30 юли като официално призната. В резолюцията пише, че ООН отчита важността и значението на приятелството като благородно и ценно човешко чувство за хората от целия свят. ООН взема предвид, че приятелството между хората, между нациите и културите може да вдъхнови световен мир, че това е начин да се построят мостове между тях.
Настрана от датите и честванията, всеки човек в сърцето си знае, изстрадал е и се е чувствал благословен от силата на приятелството. Усещал е това влюбване между души, което надживява влюбването между телата. Приятелите са огледало на нас самите, фазите, през които преминаваме, събитията, които ни бележат.
Разнообразието сред тях – приятелите от детинство, които никога няма да срещнем така отново, както във вълшебното детство; приятелите, с които сме преживяли най-трудните си моменти и с които да ни делят години, но видим ли се – ами същото е; приятелите, с които споделяме ежедневието, опознаваме покрай децата си.
Старите приятели, новите приятели. Приятелите са по кафе набързо и тези, с които можем да надзъртаме в тъмните кътчета. Приятели за подкрепа, приятели за безгрижен смях. Приятелите с общото минало и тези, с които чертаем бъдещето си.
Цялото това разнообразие от лица е отражение на едно-единствено – на нашата душа. Разпиляна в няколко човека, но никога цяла. Искрена с всеки от тях, за да бъде искрена със себе си.
