Опожарен напълно през Руско-турската война и след това изграден наново вековният храм в с. Воден оцеля като по чудо при огнената стихия, която заличи десетки къщи.
Дълги години църквата се нуждае от спешен ремонт, поради което през 2020 година е организирана дарителска кампания за спасяването ѝ. Храмът, носещ името на Св. Георги, беше започнал да се руши от множеството течове по покрива, които пък поразиха зидовете и и увредиха красивите подкуполни стенописи.
Най-критично бе състоянието на камбанарията и покрива, а именно от там беше оповестено за огнената стихия, която обхвана селището през миналата седмица.
Църквата влезе за втори път в новинарските емисии, след като стана ясно, че пожарът в селото е опустошил всичко около храма, но самият той е останал незасегнат.
Храмът се издига на най-високото място в селото и се вижда от всички населени места в околността.
Старата църква преди това, построена през 1841 година, е била опожарена по време на Руско-турската освободителна война от отстъпващите турски войски.
Градежът на новия храм започва след Освобождението и е завършен и осветен през 1902 година.
Църквата е уникална с красивите синьо-зелени каменни колони, с които са подчертани високите зидове, показва репортаж на БНР.
Камъните са докарани от Лозенград, а пренасянето им става с каруци през нощта, охранявани от въоръжени воденци, защото турците се зарекли да не позволят камъните да отидат за строеж на християнски храм.
Светинята пази документи, регистри и църковна литература от първите години на миналия век.
В тях е описано, че майстор Цаньо Ганчев от с. Генчовци построил храма по свой терк, а иконостасът, иконите, всички изображения и украшения са изработени от иконописците Цаню Стойчев и Димитър и Георги Миневи от гр. Трявна.
Ремонтът на храма приключи в края на 2023 година. Ремонтът беше извършен с дарени средства от 18 хил. лв. и още 30 хил., отпуснати от общинския бюджет.
Старата църква е построена през 1841 г., но е опожарена по време на Руско-турската освободителна война от отстъпващите османски войски. Градежът на новия храм започва след Освобождението, като е завършен и осветен през 1902 г. Иконостасът и стенописите са дело на майстори от Тревненската школа. Колоните на черковните зидове са изградени от синьо-зелени камъни, пренесени от местните жители с каруци за една нощ от Лозенград.
