Няколко дни след закриването на срещата на върха на Г-7 в Борго Еняция премиерката на Италия Джорджа Мелони отново се върна към италианската стратегия за Африка, наречена „План Матеи“. Във видео обръщение тя припомни отново за „решението да се допринесе с финансов ангажимент, който може да достигне до 320 милиона евро, за един от проектите на Партньорството за глобална инфраструктура и инвестиции – създаването на коридора Лобито“. Това е инфраструктурна система, която ще свърже Ангола със Замбия през Демократична република Конго. Според Мелони проектът ще предложи и „възможности за италианските компании“. Партньорството за глобална инфраструктура и инвестиции се счита за отговора на страните от Г-7 на инициативата на Пекин „Един пояс, един път“, известна също и като „Новият път на коприната“.
Но какво представлява коридорът Лобито? В последно време след обещанието за ново финансиране и новините за първите договори за доставка, отново започна да се говори за него. Управлявана от консорциум, съставен от три мултинационални компании, специализирани в изграждането на големи инфраструктурни проекти и в транспорта на суровини – „Трафигура“ (Trafigura), португалската „Мота-Енжил“ (Mota-Engil) и белгийската „Вектурис“ (Vecturis), тази железопътна линия от 1300 километра свързва атлантическото крайбрежие на Ангола с богати на минерали региони във вътрешността на Африка, тоест южната част на Демократична република Конго и Замбия. Целта е да се насърчи износа на суровини, които играят ключова роля за енергийния преход, тъй като те се използват в производството на батерии за електрически превозни средства или телефони.
В същото време този проект се счита за инструмент на външната политика на САЩ, които след години на относителна незаинтересованост, искат отново да утвърдят присъствието си в Африка и да противодействат на китайското господство в сектора на големите инфраструктурни проекти и доставката на минерали, отбелязва италианското издание „Интернационале“.
В репортаж от Ангола, публикуван през януари, американският финансов вестник „Уолстрийт джърнъл“ описва коридора Лобито като опит на Вашингтон „да подкопае китайското влияние в Африка“. Вече съществуващата железопътна линия Бенгела е построена в началото на двадесети век от британските колонизатори (с концесия от португалците) със същите цели като днес, а именно да транспортира минерали. Тя беше постепенно изоставена през 70-те години на миналия век и след края на гражданската война в Ангола през 2002 г. започна да се обмисля възстановяването ѝ.
С тази задача беше натоварена Китайската железопътна строителна корпорация (China Railway Construction Corporation) и линията беше възстановена през 2014 г. Според американския вестник обаче китайската компания не си е свършила работата безупречно: например на жп гарата в Луена всичко изглежда е спряло през 2012 г., тъй като китайците, когато са си тръгнали, не са оставили паролата на компютъра, който контролира мониторите с заминаванията на влаковете и цените на билетите и те показват същата информация отпреди над десет години.
През 2022 г. Ангола отхвърли предложението на Китaй да приспособи железницата за превоз на стоки и вместо това предпочете да повери тридесетгодишна концесия на консорциум, подкрепян от европейци и американци. САЩ са отпуснали 250 милиона долара, предимно под формата на субсидирани заеми. Други важни източници на финансиране са Африканската банка за развитие и Африканската финансова корпорация. Очаква се проектът за коридора Лобито да струва около 2,3 милиарда долара.
За Вашингтон усилията си струват, тъй като администрацията на Байдън превърна укрепването на търговските отношения с Африка във външнополитически приоритет, пише „Уолстрийт джърнъл“. Целта продължава да е осигуряването на минералите, необходими за енергийния преход. Демократична република Конго е водещ световен производител на кобалт. Наред със Замбия, тя произвежда и значително количество мед. В Ангола има 36 от 51 минерала, които са от критично важно значение за зелените технологии.
Според американското издание е парадоксално ключът към изпълнението на стратегията на Вашингтон да се крие в Ангола, страна, управлявана от партия – Народно движение за освобождение на Ангола (МПЛА), която дълго време е била тясно обвързана с комунистическия блок. Ангола е била между 2000 и 2020 г. и основен бенефициент на китайски заеми за инфраструктура: тя е получила общо 254 заема на стойност 42,6 милиарда долара.
За американските дипломати, интервюирани от „Уолстрийт джърнъл“, обвързващата зависимост от Ангола не е повод за безпокойство, тъй като времената на Студената война са отминали и никой във Вашингтон не очаква африканските страни да заемат страна в глобалната надпревара за надмощие.
