След като приета на последното заседание на Северноатлантическия съвет във Вашингтон, в заключителната декларация се посочва, че Украйна е на неповратен път към членство в НАТО. Държавните глави и правителствени ръководители на страните от алианса официално потвърдиха ангажимента си да предоставят на нападнатата от Русия държава военна помощ на стойност 40 милиарда евро следващата година и изразиха недоволството си към отношението на Китай, съобщи БТА.
„Ние сме ангажирани да предоставим базов пакет помощ на стойност от поне 40 милиарда евро през следващата година и да поддържаме сигурността на Украйна на устойчиво ниво, така че държавата да може да спечели,“ се казва в комюникето, което бе одобрено в столицата на САЩ от Северноатлантическия съвет – най-висшата политическа инстанция на НАТО за вземане на решения.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг потвърди в петък, че алиансът ще предостави на Украйна военна помощ на стойност 40 милиарда евро. Съюзниците са се споразумели да поддържат този финансов ангажимент през цялата 2026 година като минимално ниво, необходимо за справяне с нуждите на Украйна за защита от руската агресия, допълни той.
Обаче обещанието за 40 милиарда евро не представлява многогодишен финансов ангажимент за помощ на Украйна, който Столтенберг искаше да бъде одобрен от НАТО. Алиансът ще преразгледа военната си помощ за тази страна през следващата година.
Както заяви официалният премиер Димитър Главчев на брифинг за български журналисти във Вашингтон, съюзниците от НАТО ще предоставят средства в зависимост от своя брутен вътрешен продукт.
Унгария, която е против военната помощ за Украйна, получи позволение да се откаже от предоставянето на такава помощ.
Лидерите на НАТО заявиха, че Украйнине членство в НАТО е неизбежно, но не бяха посочени конкретни срокове. Бившата съветска република ще може да се присъедини към западния военен съюз след като изпълни съответните изисквания и бъде постигнат консенсус между страните-членки.
Днес лидерите на НАТО ще заседат с украинския президент Володимир Зеленски на заседанието на Съвета на НАТО-Украйна. Зеленски пристигна във Вашингтон с искания за членство и увеличаване на помощта, особено в областта на противовъздушната отбрана.
Предишният ден на срещата си на върха, съюзниците от НАТО потвърдиха ангажимента си да предоставят на Украйна десетки системи за противовъздушна отбрана, включително четири „Пейтриът“.
На заседанието на Северноатлантическия съвет беше взето решение пактът да координира военната помощ за Киев. Тази задача, която до сега бе изпълнявана от контактната група за Украйна, оглавявана от Съединените щати, ще бъде поета от официална мисия на алианса: Помощ за сигурност и обучение от НАТО за Украйна (NATO Security Assistance and Training for Ukraine – NSATU). Мисията ще бъде базирана в град Висбаден, в централната германска провинция Хесен.
Освен това, НАТО ще изпрати специален представител в Киев, който ще координира на място политическата и практическа помощ за Украйна.
Относно Русия, лидерите на алианса осъдиха „неотговорната ядрена реторика и заплашителните ядрени сигнали“ от страна на Москва, включително обявеното разполагане на ядрени оръжия в Беларус. В същото време те изразиха готовност да поддържат комуникационни канали с Москва, за да „смекчат риска и предотвратят ескалацията“.
Беларус беше явно критикувана за подпомагането на руската агресия срещу Украйна.
Също така, декларацията приветства засилването на сътрудничеството между НАТО и Европейския съюз в контекста на Украйна, като подчертава, че алиансът насърчава нарастването на отбранителния капацитет на ЕС. Развитието на съгласувани, допълващи се и оперативно съвместими отбранителни способности и избягването на ненужно дублиране е от решаващо значение, за да се направи Евро-атлантическият регион по-сигурен.
Лидерите от алианса изразиха загриженост относно приближаването между Русия и Китай и осъдиха подкрепата на Пекин за руската инвазия в Украйна. „Увеличаването на стратегическото съюзничество между Русия и Китай, както и техните общи опити да дестабилизират и променят базирания на правила международен ред, поражда дълбока тревога,“ се посочва в текста.
Северноатлантическият съвет отбеляза важната роля на Индо-Тихоокеанския регион, като подчерта, че развитията там директно засягат сигурността в Евро-атлантическия регион.
Днес – последният ден от срещата си, лидерите на страните от НАТО ще се срещнат с участието на партньорите от Индо-тихоокеанския регион и Европейския съюз. Очакват се лидерите на Австралия, Нова Зеландия, Япония, Южна Корея, Украйна и ЕС, съобщи Държавният департамент на САЩ.
Преди началото на срещата във Вашингтон, Китай критикува действията на НАТО в Азиатско-Тихоокеанския регион.
В заключителната декларация лидерите на алианса приветстваха напредъка, че над две трети от страните-членки вече отделят поне 2% от своя брутен вътрешен продукт за отбрана, както вече беше обявено от Столтенберг миналия месец.
България също отговаря на тази цел, поставена от алианса. Според данните на НАТО е направено обявление, че тази година страната ни ще изплати 2,18% от БВП си за отбрана, а премиерът Димитър Главчев изрази очакване този процент да се увеличи в следващите години.
В декларацията се подчертава, че разходите на европейските съюзници и Канада за отбрана са нараснали с 18% тази година – най-голямото увеличение от десетилетия.
Лидерите от НАТО също са доволни от мерките за увеличаване на капацитета на отбранителната промишленост в техните държави.
Те приветстваха присъединяването на Швеция към алианса. На март тази година, скандинавската държава стана 32-рата страна-членка на организацията.
Срещата на върха във Вашингтон е последната под ръководството на Йенс Столтенберг. По-късно тази година бившият норвежки министър-председател ще бъде заменен като генерален секретар на НАТО от бившия премиер на Нидерландия Марк Рюте. Това ще стане на 1-ви октомври – точно 10 години след като Столтенберг пое поста.
В заключителната декларация се отбелязва, че следващата среща на върха на НАТО ще се проведе през юни съседната година в Хага, Нидерландия. Домакин на следващата среща на високо равнище ще бъде Турция.
За сряда вечерта (рано сутринта днес по българско време) президентът на САЩ Джо Байдън приготви вечеря в Белия дом за лидерите на останалите страни от НАТО.
