Има риск от имплозия на партийната система в България. ГЕРБ може да се свие още повече, страната може да стане неуправляема, а във вакуума да навлязат непредвидими играчи.
Провалът на първия мандат на ГЕРБ показа следните неща:
1. България не може да има правителство на ГЕРБ и ДПС с някакви присъдружни или отцепени депутати от ИТН, „Величие“, БСП, „Възраждане“. Всички предпоставки за такова правителство бяха налице, но то отново беше провалено и от ГЕРБ, и от ДПС;
Причините
2. Причината за това от една страна е липсата на легитимност на такова правителство и опасност то да бъде посрещнато много враждебно от големи групи хора. Дори и да не се стигне веднага до протести, те остават много вероятни;
3. По-важната причина за невъзможността на управление ГЕРБ-ДПС в момента е обаче друга. Тя е в основателните опасения на Борисов, че едно такова управление ще навлече много тежки негативи на ГЕРБ и на него лично заради следното:
– Делян Пеевски е твърде настъпателен и създава впечатление, че той доминира в отношенията с Бойко Борисов. Самият Борисов също е направил доста за налагането на подобно впечатление: никога и за нищо не е критикувал Пеевски, а изтече и информация, че Пеевски е участвал и дори почти е ръководил заседания на ръководството на ГЕРБ;
– С действията си Пеевски разби и ДПС, което прави официалното коалиране с него не просто неатрактивно, а дори направо опасно за Борисов. Не е вероятно Пеевски да излезе победител в сблъсъка с Доган – в крайна сметка фигура, която е в списъка „Магнитски“, не може сериозно и дългосрочно да претендира да ръководи основна партия и при това партия, представляваща българските турци. Аномалията „Пеевски-председател на ДПС“ няма да продължи дълго и това със сигурност се калкулира от Борисов;
– Най-важното е, че едно управление на слаб ГЕРБ с експанзивен Пеевски и ДПС ще натовари Борисов с всички потенциални негативи от общото правителство, без той всъщност да има контрол и възможност да извлече позитиви. Най-вероятно познатите клиентелистки схеми в строежа на пътища, енергетиката, хазарта и т.н. ще се възпроизведат. Тези схеми са раждали и раждат корупция. Чадърът на прокуратура и съд върху Борисов и Пеевски няма да е вечен обаче. Прекомерното осветяване на предна линия на Делян Пеевски прави този чадър все по-проблематичен. А без него целият корупционен багаж на ГЕРБ и ДПС ще се пише на сметката на настоящите им лидери.
4. Пеевски и Доган може и да сключат някакво временно примирие, но щетата в отношенията им е трайна и публично видима. Нещо повече: стана ясно как Пеевски урежда политическите си отношения дори в собствената си партия – чрез използването на прокуратура, служби и други органи срещу собствените си съпартийци. Дали има или няма основания за наказателно преследване срещу някои от тях – това е отделен въпрос. Безспорното е, че държавните органи се задействат изглежда под команда – в момент, удобен на Делян Пеевски. Всичко това е ново потвърждение (макар че едва ли има нужда от него) за необходимостта от освобождаване на съдебната власт и службите от политическо влияние на фигури от ДПС и ГЕРБ (донякъде);
5. Страната не може да бъде управлявана по приличен начин без реално участие на ПП-ДБ в управлението. ГЕРБ правят седми опит да съставят правителство в ситуация, в която имат математическа възможност да го направят. В 50-ия парламент те имат почти мнозинство с партньорите си от ДПС, а поне две други групи и партии (ИТН и „Величие“) биха могли да им предоставят останалите гласове. По горепосочените причини това не стана и е малко вероятно да стане в следващ парламент. От тази гледна точка, за да има правителство, България се нуждае от достатъчно силни ПП-ДБ, които да поемат реална отговорност и да могат да упражняват достатъчен контрол върху партии като ГЕРБ и ДПС;
6. Ако това не се случи, партийната система на страната ще стигне до имплозия – ГЕРБ ще се свие още, може да загуби дори първото си място при катастрофално ниска избирателна активност, а във вакуума ще влязат непредвидими играчи. Страната може да загуби управляемост, а в подобна криза радикализацията на гласоподавателите ще доведе на власт радикални популисти;
7. Ако Борисов и Пеевски не се оттеглят от ръководството на партиите си, те ще продължат да нанасят непоправими щети на доверието и уважението на българина към Европа и истинските евроатлантически ценности. Просто не е възможно лица с тежък корупционен багаж да претендират да са гарантите на евроатлантизма в България. Това е противоречие в термините. Затварянето на очите пред него е същото като отказа на Джо Байдън да се оттегли от надпреварата в САЩ в полза на по-удачен кандидат. Борисов има своите безспорни достойнства като политик и мястото му в българската история – и с доброто, и с проблематичното – така или иначе е гарантирано. Но – особено в тандем с Делян Пеевски – те са тежки воденични камъни, които поставят под въпрос европеизацията на България. Управленската криза в страната през последните години е резултат от затварянето на очите пред този факт;
Защо изборите са неизбежни
8. Нови избори през октомври са много вероятни в сегашната ситуация. Приказките на ИТН за „експертен кабинет“ от всички партии са само малко по-малко абсурдни от идеите на Костадинов за анти-ГЕРБ/ДПС управление. Решението не бива да е по-лошо от самия проблем. Президентът Радев също ще има голямо влияние при третия мандат, което само ще усложни ситуацията. Затова изборите са почти неизбежни;
9. Президентът Румен Радев всъщност играе на парламентарните избори, като подкрепя с действия и изказвания партии като „Възраждане“, „Величие“, БСП и т.н. Това е вот, който той си отглежда и в един момент може да опита да го издърпа в полза на официална президентска формация. Ако настоящата криза се проточи, тя безспорно ще работи в полза на такъв сценарий;
10. Пред заявилите се като проевропейски и проатлантически сили виси със страшна сила следната дилема. ГЕРБ и ДПС искат ПП-ДБ просто да признаят Борисов и Пеевски като безпроблемни и легитимни партньори. ПП-ДБ искат Борисов и Пеевски да се оттеглят по един или друг начин от политиката, за да отворят пространство за обновяване на партиите им. Проблемът е, че дори ПП-ДБ да променят позицията си, хората няма да ги последват, а просто допълнително ще се отдръпнат от тях. От друга страна, не е ясно персоналистки партии като ГЕРБ дали могат да оцелеят след смяна на лидера. Все пак в ГЕРБ има достатъчна степен на институционализация (местни структури, местна власт), които дават организационна плътност на партията. ДПС също може да надживее Пеевски като лидер без особен проблем. Но дилемата в проевропейския сектор е същата като през последните три и половина години. Някакво ново начало е необходимо и то не може да стане без смяна на лидери.
Накратко: новите избори изглеждат неизбежни и отново са безсмислени, което е предпоставка за много ниска избирателна активност. А това може да отключи имплозията на избирателната система.
*Текстът е публикуван в „Дойче Веле„. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
