Начало Водещи Фон дер Лайен и Коща: новото динамично дуо на Европа

Фон дер Лайен и Коща: новото динамично дуо на Европа

79
Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща

Четири имена. Двама политици. Една стабилна двойка. Този оптимистичен лозунг може да се използва и за описване на топлите отношения между Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща, които лидерите на ЕС подкрепиха за следващите председатели съответно на Европейската комисия и Европейския съвет.

Това е рязко отклонение от последните пет години на фон дер Лайен, които бяха изпълнени с вътрешни борби с настоящия й колега в Европейския съвет, белгиеца Шарл Мишел. От координиране на маршрути за международни пътувания, така че графиците им да не се припокриват, до провеждане на срещи с чуждестранни високопоставени лица, връзката между тях така и не се подобри..

През последните седмици из европейските офиси се носеха слухове, че Мишел възнамерява да свали фон дер Лайен, като предложи гръцкия премиер на нейно място. Това създаде напрегната, дисфункционална среда за сътрудничество между две от най-критичните институции на ЕС, докато те управляваха Блока по време на глобална пандемия и най-голямата война в Европа след Втората световна война – тази в Украйна.

В навечерието на срещата на върха в четвъртък преговарящите, представляващи двете най-големи политически семейства в Европейския парламент – Европейската народна партия и социалистите – се спряха на нова комбинация, която най-накрая да донесе мир в брюкселския балон. Фон дер Лайен получи зелена светлина да се кандидатира за втори мандат като президент на Комисията, а Коща беше избран да замени Мишел.

Това е динамика, която работи сред негласните и неписани правила около висшите длъжности в ЕС. Обикновено 27-те държавни и правителствени ръководители отчитат географското, политическото и половото многообразие при назначаването на постовете. В случая с фон дер Лайен и Коща анонимен служител в ЕС каза, че „обединението“ на двамата ще сработи, защото спазва тези критерии.

„Тя е жена, която принадлежи към Европейската народна партия и идва от Севера, а той е социалист, който представлява Юга“, добави служителят.

Естонският министър-председател Кая Калас, когото правителствените ръководители на блока избраха да служи като главен дипломат на ЕС, допълва смесицата, като представлява източноевропейските либерали.

„Всички са доволни“, допълва дипломатът.

Пандемичната двойка

Въпреки изключително различния си профил, двамата политици изглежда се разбират и са доволни да бъдат част от пакетната сделка. След съобщението на Съвета в четвъртък и двамата изглеждаха щастливи, докато говореха един за друг. Коща каза, че е щастлив да бъде част от екип с фон дер Лайен, докато тя говори дълго за неговия професионализъм и чувството му за хумор.

Фон дер Лайен, потомък на дълга линия северногермански юристи и държавни служители, е лекар. Тя влезе в активната консервативната политика сравнително късно в живота си. След труден престой като министър на отбраната на Германия, тя неочаквано бе повишена като председател на Комисията през 2019 г. благодарение на задкулисна сделка, сключена от френския президент Еманюел Макрон и тогавашния германски канцлер Ангела Меркел.

Коща, адвокат от индо-португалски произход, е социалист през целия живот, започнал от местната политика в Лисабон, стабилно проправяйки си път към върха. Като португалски министър-председател той ръководи стабилизирането на страната от финансова разруха. Но осемгодишният му престой в управлението на Португалия завърши със скандал и внезапната му оставка, заради разследване за търговия с влияние.

Въпреки че принадлежат към съперничещи си политически партии, фон дер Лайен и Коща изглежда водеха взаимни кампании от името на другия, преди утвърждаването им от Съвета. В интервю за POLITICO по-рано тази година Коща говори възторжено за фон дер Лайен, която я описа като „изключителен президент на Комисията“, който е имал „изключителен мандат“.

Коща е известен в Брюксел като способен да се разбира с всеки, независимо от политическия му произход. Социалистът бе толкова приятелски настроен с дясноцентристката Меркел, че беше един от избраните чуждестранни лидери, поканени на прощалната вечеря, която тя организира, преди да се оттегли през 2021 г. Той е един от малкото европейски премиери, които винаги са имали добри отношения с унгарския премиер Виктор Орбан.

Коща описа отношенията си с фон дер Лайен като „особено близки“ и отдаде това на работата, която свършиха заедно по време на „интензивния период“, когато Португалия заемаше ротационното председателство на Съвета на ЕС през 2021 г.

„Все още бяхме в разгара на пандемията и през този период избухна войната в Украйна, така че трябваше да се справим и с енергийната и инфлационната криза“, припомни той. „Вон дер Лайен и аз работихме заедно, за да преодолеем тези предизвикателства и особено да се придвижим към стартирането на широкомащабния процес на ваксинация в целия ЕС, който започна именно по време на португалското председателство.“

Разгръщането на ваксинационната кампания изглежда е било от решаващо значение за укрепването на добрите отношения между двамата политици. Фон дер Лайен беше заложила репутацията си на това 70 процента от пълнолетните в ЕС да бъдат напълно ваксинирани до края на лятото на 2021 г. и се озова под сериозен натиск да го направи. Коща постави себе си и държавните служители, свързани с председателството на Съвета на неговата страна, на разположение на председателя на Комисията, за да гарантира, че тя ще изпълни тази цел.

През годините оттогава, фон дер Лайен може би си спомня с умиление желанието на португалския политик да работят заедно, докато тя се бореше да съжителства с белгийския си колега Шарл Мишел.

Въпреки че винаги е имало известно напрежение между Комисията и Съвета, предишните заемащи най-високи постове полагаха съгласувани усилия да бъдат продуктивни заедно. Жозе Мануел Барозу и Херман Ван Ромпой, например, се срещаха на обяд всяка седмица. Но фон дер Лайен и Мишел така и не успяха да постигнат толкова сърдечни отношения. Смята се, че лидерите на ЕС са взели предвид тази токсична динамика, когато са обсъждали имената за най-високите позиции.

Мир в наше време?

У дома в Лисабон, Коща отдавна демонстрира способността си да избягва драмата и да работи добре с политическите си колеги. През осемте си години като министър-председател социалистът умело заобикаляше конфронтациите с харизматичния президент на Португалия Марсело Ребело де Соуса, експерт по конституционно право и бивш телевизионен коментатор с талант да прави противоречиви изявления.

Способността на Коща да избягва конфронтациите в Брюксел също е добре известна и популярността му сред останалите правителствени ръководители го направи ранен фаворит за поста в Съвета. Всъщност интересът към потенциалната му кандидатура беше в рязък контраст с този на датския премиер Мете Фредериксен, чието име също беше предложено за поста, но която предизвика много по-малко ентусиазъм сред европейските си колеги.

Председателят на Комисията може да спечели много, ако има ценен партньор в Съвета – човек, който е в състояние да постави началото на нов период без публични инциденти, които да се отразяват негативно на институциите на ЕС. Но постоянството му на поста може да бъде застрашено, ако преназначаването на фон дер Лайен бъде провалено по време на гласуването в Европейския парламент. А това ще наруши деликатния баланс на кандидатите за висшите постове.

Лидерите на ЕС назначиха Коща за първоначален мандат от две години и половина като председател на Съвета. Въпреки че всички негови предшественици са служили в два последователни мандата, заемайки длъжността общо пет години, португалският социалист може да има трудности да остане на поста, ако фон дер Лайен не успее.

„Би било трудно да я заменим с друга жена, член на ЕНП, от Северна Европа“, каза дипломатът, който твърди, че ако алтернативният кандидат е мъж, политик от юг, това ще подкопае шансовете на Коща да бъде президент на Съвета за два мандата.

„Това е пакетна сделка“, настоя той, намеквайки, че политическият брак между германския консерватор и португалския социалист ще бъде или за добро или за лошо.

 *Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални анализи – четете тук