Начало Избор на редактора Левон Хампарцумян за ДЕБАТИ: За влизане в еврозоната има политически компонент –...

Левон Хампарцумян за ДЕБАТИ: За влизане в еврозоната има политически компонент – доколко сме надеждна и предсказуема страна

99
Левон Хампарцумян
Снимка: БТА

Левон Хампарцумян е роден на 26 декември 1953 г. в гр. София. През 1997 г. е избран за почетен консул на Канада в София като заема позицията и по-късно, с изключение на периодите, през които е на длъжности в държавната администрация. В кабинета на Иван Костов, Хампарцумян е заместник-министър на икономиката, а от 2000 г. и изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. През 2001 г. става главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на „УниКредит Булбанк“. Той е и заместник–председател на Управителния съвет на БОРИКА и председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Понастоящем е и член на Управителния съвет на Института за пазарна икономика, председател на Настоятелството на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Настоятелството на Висшето училище по застраховане и финанси и член на Настоятелството на City University of Seattle в България.

– Г-н Хампарцумян, очаквано ли беше за Вас поредното отлагане за влизането ни в еврозоната?

– За мен по-скоро беше нежелано, но така или иначе се случи. Влизането в еврозоната за България означава една по-висока степен на интеграция в Европейския съюз, в западния свят, в тази система от ценности и възприятия за света или култура, както искате го наречете, която може да има дефицити в момента, но е най-хубавото, което се вижда наоколо.

От тази гледна точка това приемане има технически компоненти, които са критериите като инфлацията, с която ние не можем да се справим в последните няколко години, но и политически компонент, който е до каква степен ние сме разглеждани като една страна, която е надеждна, предсказуема, желана, растяща и интегрирана в тъканта на ЕС.

Веднага отварям скоба, той има своите противоречия, своите дискусии, но пак е най-доброто нещо наоколо.

От тази гледна точка, у нас имаме гласове, които казват: „Искаме да излезем от Европа, искаме референдум за еврото“, въпреки че ние преди години сме приели ангажимента да влезем в еврозоната. И тогава имаше ентусиазъм за това нещо.

Да, сега заради политическия компонент, никой няма да ни направи допълнително някакви отстъпки, за да се тушира например инфлационният критерий.

Знаете, на Хърватия ѝ беше направена малка техническа отстъпка в критериите, но в Хърватия в едни избори малко преди взимането на решението за приемане на еврото, всичките партии, които участваха, бяха декларирали, че искат влизане в еврозоната.

И както виждате, Хърватия е в еврозоната, икономиката ѝ работи добре.

– Като говорите за политическия компонент, имате предвид и политическата нестабилност и невъзможността за съставяне на правителство ли?

– Политическата нестабилност е нещо, което може да се случи навсякъде. Въпросът е участващите в нестабилността какво отношение имат към Европа, НАТО, ЕС, еврозона и т.н.

За тези хора – опозиция, малки, големи, няма значение какви са, всеки има някакви идеи за управлението, но те се опитват да нарушат консенсуса отпреди от повече от 20 години за влизане на страната в еврозоната.

– В такъв случай смятате ли, че тези гласове „против“, с течение на времето ще бъдат туширани, така че да може страната да влезе в еврозоната. Реалистично ли е влизането ни в еврозоната през лятото на 2025 г.?

– Да, възможно е, ако ни дадат план Б – ден по ден, седмица по седмица, месец по месец какво трябва да се направи, за да стигнем до желаното присъединяване към средата на лятото на 2025 г., както те казват. За мен най-реалистичната дата е по-скоро януари 2026 г.

– От това забавяне на приемането на еврото има ли губещи? Един от основните аргументи е, че бизнесът ще бъде облекчен откъм разходи.

– Със сигурност можем да говорим за пропуснати ползи. Защото само транзакционните разходи – оставям тук кредитни рейтинги и всички други неща, които са свързани и които имат значение за икономически активните бизнеси и физически лица в България, но само транзакционните разходи са някъде между половин и 1 млрд. лева на година, които биха останали в България. И един куп други неща, за които се говори достатъчно.

Според мен, с тези кресливи гласове, които са антиевро, са от хора, които просто са си намерили кауза, теза, с която да си получат своите 30 минути известност и да опонират с нещо.

По-икономически активната и по-рационалната част от българското общество, което включва различни партийни принадлежности, много ясно съзнават преимуществата колкото се може по-бързо да влезем в еврозоната.