В Иран стартира гласуването за нов президент, след смъртта на Ебрахим Раиси в катастрофа с хеликоптер. Иранците ще избират от четирима кандидати, които са строго контролирани и лоялни на върховния лидер в момент на увеличаващо се обществено разочарование.
Избирателните секции отвориха в 8:00 ч. местно време (04:30 ч. по Гринуич) и ще затворят в 18:00 ч. (14:30 ч. по Гринуич), но обикновено изборният ден се удължава до полунощ.
Гласуването се провежда в усложнен контекст на регионално напрежение, породено от войната между Израел и иранските съюзници „Хамас“ в Газа и „Хизбула“ в Ливан, както и от нарастващия натиск на Запада върху Иран заради развиващата се ядрена програма.
Въпреки че се смята, че изборите няма да доведат до съществена промяна в политиката на страната, резултатите от тях може да окажат въздействие върху бъдещото наследяване на върховния лидер на Иран, аятолах Али Хаменей, който управлява от 1989 година насам.
Аятолах Хаменей призова за активно участие в изборите, за да се компенсира кризата с легитимността, породена от общественото недоволство от икономическите затруднения и ограничаването на политическата и социалната свобода.
Сред останалите коментари, Хаменей заяви: „Издръжливостта, силата, достойнството и репутацията на Ислямската република зависят от присъствието на хората“.
През последните години избирателната активност в Иран е спаднала, като главната част от недоволството идва от младото население, което неодобрява политическите и социалните ограничения.
Очаква се окончателният резултат от гласуването да бъде обявен след два дни поради ръчното преброяване на бюлетините.
Ако нито един от кандидатите не получи най-малко 50% плюс един глас от всички използвани бюлетини, то се провежда втори тур между двамата кандидати с най-висок резултат в първия кръг.
Трима от кандидатите са хардлайнери, а единият е умерен и е подкрепен от реформаторската фракция, която през последните години е в тънък мажоритарен маргин в Иран.
Критиците на бюрократичното управление настояват, че ниската избирателна активност показва ерозия на легитимността на системата. През 2021 година само 48% от избирателите участваха в изборите, а при парламентарните избори преди три месеца избирателната активност спадна до рекордно ниското ниво от 41%.
Предстоящият президент няма да направи съществена промяна в политиката на Иран по отношение на ядрената програма или на подкрепата за бунтовнически групировки в Близкия изток. Основните решения все пак ще се вземат от аятолах Хаменей.
Независимо от това, президентът има влияние върху външната и вътрешната политика на страната.
Контролиращият орган, съставен от шест духовници и шест юристи, свързани с Хаменей, одобри само шестима кандидати от първоначално набраните 80. След това двама от твърдолинейните претенденти се оттеглиха.
Сред останалите хардлайнери са Мохамад Багер Галибаф, председател на парламента и бивш командир на Революционната гвардия, и Саид Джалили, бивш преговарящ по ядрените въпроси. Единственият умерен кандидат е Масуд Песешкиан, който се опитва да разведри напрежението с Запада и да предложи икономически реформи и социална либерализация.
Шансовете на умерения кандидат зависят от реакцията на реформаторските гласоподаватели и способността му да мобилизира техния глас. Той може да се възползва от неуспеха на конкурентите си да обединят хардлайнерския глас.
Всички кандидати обещаха да подобрят затруднената икономика на страната, засегната от лошото управление, корупцията и санкциите, наложени върху Иран през 2018 година след оттеглянето на САЩ от ядрения споразумение за Техеран с шестте световни сили през 2015 година.
Иранците широко използват хаштага #ElectionCircus в социалните мрежи, като някои призовават за бойкот на изборите, твърдейки, че участието им ще легитимира Ислямската република.
