Два са основните фактори, които ограничават отсега дългосрочния потенциал за растеж на българската икономика. Първият са ниските нива на инвестиции в дълготрайни активи. Вторият е липсата на квалифицирани и неквалифицирани служители. Това накратко е единият от водещите изводи от представения по-рано днес анализ на Съвета за икономически анализи (СИА) при Министерския съвет за икономическото състояние на България към 2023 година.
Обзорът на Годишния доклад на Съвета, съставна част от който е и споменатият икономически анализ, направи доц. Калоян Ганев член на СИА, преподавател в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и директор на докторската програма по Приложна иконометрия и икономическо моделиране в СУ, в рамките на Втората годишна конференция на СИА.
Две са водещите заключения при динамиката и структурата на икономическия растеж, посочи Калоян Ганев. На първо място е засеченото забавяне през 2023 г. Тук основното обяснение е, че българската икономика, която продължава да бъде много малка, остава силно зависима от външното търсене в ЕС. Другият фактор, подкопаващ растежа, е ръстът при частното потребление, който през последните години е неустойчиво висок, предвид отлива на инвестиции.
Пламен Ненов, който също има принос към изготвянето на анализа за състоянието на местното стопанство, насочи на свой ред вниманието върху определения от него като сериозен спад на капиталовите инвестиции в България след 2010 година, съотнесен към съпоставими страни от Източна Европа, като Румъния и Хърватия.
Анализът в годишния доклад по отношение на видове активи сочи, че най-сериозна е разликата при нежилищни сгради и съоръжения, където „дупката“ спрямо Румъния към 2023 г. е от около 7 пр. пункта от БВП, изтъкна Ненов. Тук се имат предвид ключови инвестиции като публична инфраструктура, която безспорно е важна за дълготрайния растеж на икономиката.
Компенсирането на тези разлики изисква сериозен ангажимент към капиталовите инвестиции от страна на правителството и/или по-активни стъпки към ангажиране и стимулиране на частния сектор при строителството и експлоатацията на инфраструктура, сочи един от изводите в анализа.
При нематериалните активи, инвестициите в машини и оборудване анализът не засича същите отрицателни тенденции. Но все пак инвестициите в нематериални активи трябва да догонват много по-високите стойности на развитите страни от ЕС, препоръча секретарят на СИА. Според него инвестициите в машини и оборудване могат да бъдат стабилизирани на относително по-високи нива, което на свой ред ще допринесе за по-бърза технологична модернизация на икономиката.
„Добре структурирани и финансирани политики към стимулиране на инвестициите в тези видове дълготрайни активи, под формата на грантове за иновации или технологична модернизация, биха имали положителен ефект за ускоряване на ръста на производителността“, смята Ненов.
Наред с тези политики, от СИА смятат, че е нужно и продължаване на усилията за структурни реформи в правораздавателния сектор, които да увеличат сигурността и предвидимостта на инвестициите.
Всъщност с инвестициите в дълготрайни активи са свързани водещите макроикономически тревоги, изведени чрез анализа на СИА, съдържащ се в Годишния доклад на съвета, изтъкна Калоян Ганев.
„Делът на инвестициите в дълготрайни активи спрямо БВП се свива устойчиво през последното десетилетие“, каза той. „Дългосрочната тенденция е в сила от 2008 година, като делът на брутокапиталообразуването в България срямо брутния вътрешен продукт на страната през 2023-а е вторият най-нисък в ЕС. Несъмнено това ще подкопае дългосрочния потенциал за растеж на икономиката“.
Лекторът обърна внимание и на наблюденията при безработицата и пазара на труда в страната. Като цяло резултатите сочат много ниски нива на безработица за България, дори сред най-ниските за Европа.
“Тук обяснението е, че пазарът на труда е много стегнат. Има оскъдица от способни служители, а донякъде и на неквалифицирани работници“, обясни Ганев. Това е друга сфера, която рискува да се превърне във фактор, натежаващ върху потенциала за растеж на националната икономика в случай, че не се предприемат политически решения.
Относно инфлацията, той отчете наблюдаваното успокояване при темпа на покачване на потребителските цени, започнало през 2023 и прехвърлило се като тенденция през 2024.
„Това е добър знак, но диференциалът остава положителен от около 2 пр. п. към април, което ще рече, че още не сме изпълнили целта си, още не сме готови да се присъединим към еврозоната. Надявам се това ще бъде факт в края на годината“, заключи той.
Калоян Ганев предостави и данни за състоянието по текущата сметка към 2023 г., който баланс като цяло се запазва положителен за миналата година, а през последните години гравитира около нулата. „Това е друг добър белег, че българската икономика е конкурентоспособна“, заключи той.
Самия Съвет за икономически анализи не излиза със своя икономическа прогноза, но подлага на критичен преглед вижданията на водещи институции. В случая оценките за ръст на БВП варират от 1,9 до 3,2 процента за тази година, а за 2025 г. се очаква повишение от 3 на сто.
„Това са добри темпове на растеж, но не са достатъчни, за да ни осигурят ускоряване на реалното сближаване“, коментира Калоян Ганев.
