Не ми стигат часовете в денонощието, за да гледам достатъчно филми и малко се срамувам да си го призная.
Това каза американската актриса Мерил Стрийп в интервю за сайта на международния кинофестивал в Кан тази година, пише БТА. Часове по-рано тя бе отличена с почетната награда „Златна палма“ за цялостен принос в киното от 77-ото издание на престижния кинофорум.
Вече съм толкова стара, че съм работила с всички, каза Стрийп в Кан.
Днес актрисата, която държи рекорда за актьор с най-много номинации за награда „Оскар“ – общо 21, от които 17 за най-добра актриса във водеща роля и четири за най-добра актриса в поддържаща роля, навършва 75 години.
Мери Луиз Стрийп се ражда на 22 юни 1949 г. в Самит, Ню Джърси, в семейството на актриса и фармацевт. Като малка мечтаела да стане оперна певица и сама измислила псевдонима си Мерил като съчетание от двете си имена Мери и Луиз.
Толкова много любов тук, в Кан. У дома никой не ме уважава“, каза актрисата с характерното си чувство за хумор в Кан.
Абсолютна легенда и актриса с несравним талант, Мерил Стрийп е преминала в забележителната си кариера досега през разтърсващи драми като „Изборът на Софи„, през щури роли като тази на Флорънс Фостър Дженкинс във „Флорънс“ и на двусмислени образи като Маргарет Тачър в „Желязната лейди“ или Миранда Пристли в „Дяволът носи „Прада„, пише авторът на интервюто Манон Дюран.
Кариерата ѝ започва преди четири десетилетия, през които е отличена с три награди „Оскар“, държи рекорд и с 33 номинации за награда „Златен глобус“, спечелила е осем.
Дебютира на сцена през 1975 г., а в киното – през 1977 г. с малка роля във филма „Джулия“ с участието на Джейн Фонда. Участието ѝ във филма е силно орязано и монтажът така променя всичко, че Стрийп по-късно казва, че била отчаяна и не искала и да чуе повече за кино.
Запомнила обаче много от работата си с Джейн Фонда.
Междувременно Робърт де Ниро, който я е гледал в театъра на Юджийн О’Нийл в Ню Йорк във „Вишнева градина“, предлага Стрийп да изиграе приятелката му в „Ловецът на елени“.
През 1978 г. актрисата е номинирана за „Оскар“ за ролята си в продукцията.
Приятелството ѝ с Робърт де Ниро датира оттогава. Самата Стрийп открива актьора във филма „Коварни улици“ на Мартин Скорсезе през 1973 г. Тогава тя учи актьорско майсторство в Йейл, след като е завършила колежа „Васар“ в Ню Йорк. Филмът на Скорсезе е вторият, в който тя гледа Де Ниро.
„Тогава си казах – ето такава актриса искам да бъда, като него. Това искам да правя. И да го правя с отдадеността и страстта, и уменията, и красотата, които той влага. Той е моята пътеводна светлина вече 50 години“, казва Мерил Стрийп за Робърт де Ниро на церемония в Остин, Тексас, през 2022 г.
През 1978 г. актрисата печели първата си награда „Еми“ за минисериала „Холокост“
и е номинирана за „Оскар“ за „Ловецът на елени“.
За ролята ѝ във филма, която тя приема и заради това да бъде до любимия си Джон Казейл, който е диагностициран с рак на белия дроб, Карина Лонгуърт пише в книгата „Мерил Стрийп: Анатомия на една актриса“, че Стрийп поставя въпроса за овластяването на жените, като „изигра жена, за която овластяването беше чуждо понятие – нормална дама от средностатистически малък американски град, за която раболепието беше единственото нещо, което познаваше“.
Години по-късно, преди месец в Кан, Мерил Стрийп говори за ролята и мястото на жените в професията. Днес най-големите звезди в света са жени.
Когато аз започвах да работя, бе съвсем друго. Тогава всичко беше фокусирано върху един мъж – суперзвезда. Женските роли бяха второстепенни. За пръв път, когато мъж ми каза по повод на филм „Знам как се чувстваш“, беше за „Дяволът носи „Прада“, казва Стрийп пред Дюран.
Актрисата се е снимала в над 60 филма в киното и в повече от 20 телевизионни продукции.
Освен наградите „Оскар“ и „Златен глобус“, с които е отличена, тя е лауреат и на три награди „Еми“, на две награди БАФТА, на почетни награди „Златна мечка“ и „Златна палма“, както и на почетния приз на името на Сесил де Мил.
Тя е отличена и с Националния медал на САЩ за изкуство, с Награда на Центъра „Кенеди“, с Президентския медал на свободата на САЩ. През 2023 г. бе удостоена и с наградата „Принцесата на Астурия“ за постижения в изкуството.
Мерил Стрийп има четири деца от брака си със скулптора Дон Гъмър, за когото се омъжва след кончината на Джон Казейл.
Той издъхва преди премиерата на „Ловецът на елени“, в който се снима заедно със Стрийп и Робърт де Ниро.
Актрисата е сломена, но скоро се среща случайно със скулптора, който е близък на брат й. Бракът им устоява десетилетия, преди миналата година да стана известно, че двамата живеят разделени повече от шест години.
